My Boss is Strange Attractive

Глава 2

Гл.т. Юна
6:30
Отново тъпата ми аларма, която със всяка изминала секунда ме изнервя още повече. Протегнах се към нощното шкафче до леглото, взех часовника и го хвърлих за да спре да звъни, но уви ме подсеща, че трябва да ставам за работа. Станах, извърших рутината си, преоблякох се излязох от вкъщи и с нови сили се запътих към работа.

Гл.т. Джънгкук
6:00
Отново станах преди алармата. Станах, изкъпах се, направих рутината си и слязох в кухнята за закуска. След 20 минути тръгнах към офиса.
Пристигнах във фирмата и както всяка сутрин служителите ми ме поздравиха и се запътих към асансьора. Странно, но още не съм видял г-ца Парк. Нищо денят едва сега започва. Джънгкук какви неща си мислиш? Престани!

Г.т. Юна
8:10
Дори в сънят ми чувам телефона си. Как ебвъзможно? Вдигнах телефона и чух гласа на Ким Ми Со, която ми звънеше по незнайни причини.
-Ми Со: Ало, Юна. Къде си? Защо не идваш? Добре ли си?
-Юна: А-ами, аз, чакай колко е часът?
-Ми Со: 8:10.
-Юна: Боже закъсняла съм. Идваааам.
Боже как стана така? Заспала съм на масата. Г-н Джеон сигурно е бесен.

Гл.т. Джънгкук
Трябваше да взема един документ от г-ца Парк и погледнах през прозореца на кабинета си, но нея я нямаше на бюрото и. Излязох да видя какво става и се огледах да не би да е отишла до някой отдел, но я нямаше. Дали е добре? Да не би да е станало нещо?
Джънгкук какво си мислиш сигурно се успала. Скоро се надявам да дойде. Тръгнах да влизам в офиса си, когато чух токчета и се обърнах да видя от къде идва шума и я видях- г-ца Парк тичаше към бюрото си с купчина документи, които явно е взела вкъщи. Когато най-накрая  стигна до бюрото си се спря пред мен и се поклони стотици пъти в знак на извинение.

-Юна: Г-н Джеон, толкова много съжалявам. Моля ви не ме уволнявайте. Повече няма да се повтори. - изглеждаше доста изморена от цялото това бягане до тук, беше толкова червена и уморена. Просто трябваше да си почине.

-Джънгкук: Няма проблем. Просто се успокоите.-тогава взех папките от ръцете и и ги оставих на бюрото и. Тя очевидно изненадана от това се изплаши и леко подскочи от което аз се подхилкнах.

-Джънгкук: Моля седнете и си починете.

Тя протегна ръка да види колко е часа и подскочи.

-Юна: 9:00 часа е отивам за кафето ви господин Джеон, веднага се връщам.
-Джънгкук: Няма проблем. Вече пих кафе. Почини си. Нуждаете ли се от нещо?
-Юна: Аз трябва да ви задам този въпрос, все пак аз съм асистентката тук.
-Джънгкук: Няма проблем. Искаш ли нещо?
-Юна: Не, благодаря господин Джеон.