My Boss is Strange Attractive

Глава 4

-Юна: Добре, г-н Джеон. Искам само да ви попитам защо. Защо правите всичко това?
-Джънгкук: А-ами аз съм загрижен за служителите си и искам най-доброто за тях.
>>>>>>>>>

След този спор Юна излезе от кабинета му малко ядосана, но и объркана в същото време. Реши да отиде до тоалетната за да се разходи малко да се освежи. Докато миеше ръцете си тя се огледа в огледалото и започна да размишлява на ум.

Г.т Юна
Защо се държеше така? В последно време винаги е бил по-загрижен от обикновено. Защо? Донякъде харесвам тази негова страна да бъде загрижен, но в същото време и ме ядосва, защото започна да вика от нищото. Охх какво му става? Дали пък не ме…… не, не няма начин. Или пък има…не, той не те харесва Юна. А дали пък аз не го харесвам? Юнаа какви ги мислиш? Опомни се момиче. Спрях водата и отидох на бюрото си.

Г.т. Джънгкук
Ох Боже защо и се развиках. Не беше нужно, но искам тя да е добре. После ще и се извиня, но как да я погледна сега.?

19:30
И последната страница е готова. Така приключих и с последния договор. Реших да видя колко е часа и погледнах към ръката си- 19:30, добре имам половин час още. Какво да правя. Ще прегледам документите за да видя дали не съм изпуснал нещо.

Г.т. Юна
Добрее. Най-накрая съм готова и с последния документ. Часът е 19:40 и имам още време- докато мислеше това те се подпря на ръцете си и леко затвори очи и така заспа на бюрото си.

Г.т. Джънгкук:
21:00
Добре нямам пропуски, значи може да си ходя. Леле то е 21 часа. Пак се унесох с тези документи. Тъкмо отворих вратата на офиса си за да си тръгна и видях г-ца Парк да спи……на бюрото си. Беше доста сладка. При тази гледка аз се усмихнах и отидох до нея. Подпрях се на бюрото и и я загледах. Беше толкова красива докато спи, че чак не мога да я събудя. Е трябваше да разваля момента, защото няма как да спи тук.
-Джънгкук: Г-це Парк, г-це Парк. Събудете се.

Г.т. Юна
В съня си чух някой да ме вика, но не видях кой ме викаше. След това усетих и как ме ръчка с ръката си и взех, че отворих очи. Видях, че все още съм на бюрото си и се изправих, но видях, че някой стои до мен и се обърнах, а там беше……………ШЕФА МИ. Стреснах се и подскочих, а от негова страна чух смях. Погледнах го и накрая го попитах:

-Юна: Какво става тук?
-Джънкук: Ами видях, че си заспала на бюрото си и реших да те събудя.
-Юна: Ъммм, добре. Чакайте, колко е часа?
-Джтнгкук: 21:10
-Юна: Ох леле пак стана късно. Извинете ме господин Джеон, но ще тръгвам. Приберете се безопасно.- станах и взех чантата си и тъкмо да го заобиколя той хвана китката ми и ми каза:
-Джтнгкук: Чакай, ще те закарам. Навън вече е тъмно и е хладно.
-Юна: Не, не благодаря, ще си хвана автобуса.
-Джтнгкук: Не, настоявам. Дори ти го дължа заради спора в кабинета ми днес.
-Юна: Ами дорбе.
-Джънгкук: Тръгваме ли?
-Юна: Добре.

След като излязоха от компанията и тръгнаха към колата  задуха вятър и на Юна и стана студено. Джънгкук забеляза това и веднага свали палтото си като го наметна на раменете и. Тя се изненада от тази постъпка  и го погледна и тръгна да го сваля, но той хвана ръцете и в знак да спре.

-Джънгкук: Да не си посмяла да го сваляш.
-Юна: Не, не ми е студено. Вземете го.
-Джънгкук: Не ме лъжи. Виждам, че ти е студено.
-Юна: Н-но.
-Джънгкук: Няма но.
-Юна: Благодаря.
-Джънгкук: Пак заповядай.

Когато стигнаха колата той и отвори вратата и и се усмихна като и намигна за да се качи. Тя също му се усмихна и се замисли.
Тя мислеше за това, че никой до сега не е правил нещо такова за и нея и се усмихна при тази мисъл, което не остана незабелязано от Джънгкук.

-Джънгкук: За какво си мислиш?
-Юна: А,а на за нищо.
-Джънгкук; Кажи ми, няма да кажа. - и и  намигна отново.
-Юна: Мислех за това как никой не е правил нещо такова и мен. Единствения човек, който го правеше беше баща ми. Това за мен е нещо важно, защото макар и такива малки жестове те карат да се чувстваш специален.

Той се усмихна и обърна главата си настрани и след това я погледна:

-Джънгкук: Хайде, взлизай.

Джънгкук затвори вратата и и тръгна към шофьорското място докато се усмихваше.
Той се качи и сложи колана си, след това тръгнаха. През цялото време Юна гледаше през прозореца и се радваше на светлините на нощният Сеул. Джънгкук забеляза това и я погледна с усмивка. През целия път и хвърляше погледи. Както си седеше Юна реши да го погледне и видя колко мъжествено и секси в същото време изглеждаше той. Тогава той се обърна и засякоха погледите си. След това той я попита:

-Джънгкук: Какво? Да не би да имам нещо на лицето си?
-Юна: А-а не нищо нямате.
-Джънгкук: Тогава защо ме зяпаше?- започна да се усмихва с тази своя заешка усмивка.
-Юна: Моля, не съм ви зяпала.
-Джънгкук: Ами тогава какво правеше?
-Юна: А-ами гледах през вашия прозорец, защото има по-хубава гледка.
-Джънгкук: Оуу, така ли?- и продължи да се усмихва.
-Юна: Да, така.- отговори малко раздразнено.
-Джънгкук: Зяпаше ме.- това го каза тихо докато гледаше през прозореца.
-Юна; Казахте ли нещо?
-Джънгкук; Уауу, от този прозорец гледката била страхотна.- и се ухили.
Така времето мина и стигнаха пред дома на Юна.

-Юна: Благодаря, че ме докарахте. Приберете се безопасно. Лека вечер, г-н Джеон.
-Джънгкук: А г-це Парк, чакайте- и хвана ръката и.
Аз исках да се извиня за днес. Не биваше да ви викам и да ви разстройвам. Съжалявам.
-Юна: Няма проблем. Довиждане.
-Джънгкук: Довиждане.

Тогава тя излезе от колата и тръгна, но Джънгкук свали прозореца на колата и каза:

-Джънгкук: И не забравяйте да вечеряте г-це Парк.- и показа красивата си усмивка.
-Юна: А, няма.

Тогава той и намигна и тръгна.
Юна се качи в апартамента си, оправи се и си легна, като не забрави да вечеря.