Момиче на име Юна завършва университет и си намира работа е в една от най-големите компаний в Южна Корея като асистентка на Джеон Джънгкук. А какво става после следете и ще разберете.
Събудих се. Все още бях в обятията на Джънгкук. Усмихнах се и го целунах лекичко по устните, а той се усмихна. След това се опитах да стана, но ръката му ме спираше. Опитах се да я преместя, но той ме придържаше здраво към себе си.
-Джънгкук: Къде отиваш?- каза сънено.
-Юна: Ще отида да направя нещо за закуска. - гледаше го с усмивка.
-Джънгкук: Не е ли много рано за това?- каза и я притисна към себе си.
-Юна: Не, 08:30 е. Хайде пусни ме.
-Джънгкук: Постой още малко, не съм те виждал от 6 дни.
-Юна: Добре. - тя се се загледа в него и започна да го гали по главата.
-Джънгкук: Така мога цял ден.- и така заспа, а тя се отскубна от него и отиде в кухнята.
Започна да готви и когато порциите бяха готови, някой я прегърна в гръб. Тя не се обърна, защото знаеше кой е.
-Юна: Наспа ли се?
-Джънгкук: Мхм, защо ме остави сам?- каза сънено и се облегна на рамото и.
-Юна: Мислех, че си изморен и те оставих да си почиваш.- взе чиниите и ги сложи на масата, а Джънгкук продължаваше да я прегръща.
-Джънгкук: Мирише вкусно.- седна на стола.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
-Юна: Да събудим ли Дже Ън или да я оставим да поспи още малко.
-Джънгкук: Нека си поспи.- дръпна Юна и тя седна в скута му.
-Юна: Извинете, но може ли да си седна на стола?- каза съркастично.
-Джънгкук: Ами не, не може. - засмя се.
-Юна: Добре.- обърна се към него.
-Джънгкук: Липсваше ми.- целуна я.
-Юна: И ти на мен също.- те също го целуна.
-Джънгкук: Харесва ми да ме даряваш с целувки, но сега съм гладен.- усмихна се, а тя се обърна напред. След това започна да го храни.
