Момиче на име Юна завършва университет и си намира работа е в една от най-големите компаний в Южна Корея като асистентка на Джеон Джънгкук. А какво става после следете и ще разберете.
Алармата ми започна да звъни и това означаваше, че е време да ставам. Е хайде. Станах и влязох да се изкъпя. Облякох се и слязох в кухнята.
Oops! Questa immagine non segue le nostre linee guida sui contenuti. Per continuare la pubblicazione, provare a rimuoverlo o caricare un altro.
След това закусих и тръгнах за работа. Докато карах си мислех за Юна. Как вчера ме помоли за помощ. Беше толкова сладка и невинна. Винаги като е до мен изпитвам нещо в стомаха си. Не знам какво е, но беше приятно,а когато я няма се чувствам празен и притеснен да не би да не е станало нещо с нея. Когато пристигнах я видях да ходи към входа на компанията и бързо паркирах за да я настигна.
Г.т. Юна
Отново трябваше да ставам, без значение, че много ми се спеше. Станах, изкъпах се, облякох се и тръгнах за работа.
Oops! Questa immagine non segue le nostre linee guida sui contenuti. Per continuare la pubblicazione, provare a rimuoverlo o caricare un altro.
Докато вървях към компанията чух, че някой ме викаше и като се обърнах разбрах, че е шефа ми. Настигна ме и тръгнахме заедно да влизаме като всички ни гледаха и го поздравяваха. След това той влезе в кабинета си и аз се настаних на бюрото си. Сетих се, че днес беше срещата с г-н Ношиури и тръгнах към офиса му, като почуках.
-Джънгкук: Влез. -Юна: Г-н Джеон, исках да ви подсетя за срещата ви днес с г-н Ношимури. -Джънгкук: Добре, в колко часа е срещата? -Юна: в 16:00 часа -Джънгкук: Добре тогава. Благодаря, че ме подсети. -Юна: Няма проблем, това ми е работата.
12:20 След малко трябваше да занеса обяда на шефа. Когато станах от бюрото и тръгвах към кафето забелязах един човек, който не работеше тук. Той ме попита:
