My Boss is Strange Attractive

Глава 3

Г.т. Юна
6:30
Поредният ден в който трябва да стана рано и да отида на работа. Защо все на мен Боже? Един ден. Един ден искам да се наспя като хората. Толкова много ли искам? Офф, както и да е. След още двуминутно мрънкане за това, че ми се спи реших, че е време да ставам, защото не исках да отново да закъснея, а да бъда по-рано в компанията за да мога да оправя документите си и да оправя кабинета на шефа. Изкъпах се, облякох се и след това тръгнах за работа.



Г.т. Джънгкук
4:30
Нещо ме накара да стана. Протегнах се към телефона си и видях, че е 4:30. Беше прекалено рано затова се опитах да заспя, но уви не се получи. Въртях се в леглото още 20 минути реших, че ще е по-добре ако стана. Отидох в банята и се изкъпах, след това си сложих едни домашни дрехи и слязох в кухнята за да закуся или по-скоро да изпия едно кафе.
Направих кафето си видях, че е 5 часа и реших, че няма какво да правя толкова рано и реших да оправя някои документи за работа. Седнах на масата и започнах да работа. Сетих се да проверя колко е часа, а то беше 7:30 и реших да отида да се преоблека и да тръгвам, защото нямам време.



Г.т Юна
Пристигнах в офиса и видях, че шефа още го няма. Къде ли е? Сигурно закъснява. Ако до 10 мин. не дойде ще му се обадя да видя дали има проблем. Докато пишех нещо се сетих да видя колко е часа и видях, че са минали 20 минути и реших да му се обадя.

-Юна: Ало, г-н Джеон.
-Джънгкук: Ало, г-це Парк. Проблем ли има?
-Юна: Ами аз щях да ви попитам същото, защото виждам, че още ви няма. Всичко наред ли е?
-Джънгкук: Да, да всичко е наред, но попаднах в задръстване, но се надявам до 15 минути да дойда.
-Юна: Ох олекна ми. Добре. Довиждане.

Ох добре е. А аз си мислех, че е станало нещо. Юна какво ти става пак се отвея някъде и не мислиш както трябва.

Г.т. Джънгкук:
Оуу тя мисли за мен. Изведнъж се усмихнах и погледах към телефона си който още беше отворен на списъка с разговорите и като видях името и се усмихнах още повече.
След 10 мин. пристигнах  в офиса и я видях да седи на бюрото си и да работи.
Тръгнах към  нея и когато ме видя веднага стана, поздрави ме и се поклони.

-Джънгкук: Добро утро, г-це Парк.
-Юна: Добро утро, г-н Джеон. Проблем има ли?
-Джънгкук: Не, всичко е наред. Съжалявам, че те притесних като не се обадих.
-Юна: Няма проблем. Добре сте, това е важно.
-Джънгкук: Ами добре, аз ще влизам да работя. До после г-це Парк.
-Юна: Ако имате нужда от нещо ми кажете.
-Джънгкук: Добре.

Неутрал:
Докато двамата работиха и бяха затрупани с работа свързана с нови проекти не се усетиха кога е станало обяд.

Г.т. Юна
Както си пишех едни документи телефона ми извибрира. Видях, че някой ми беше писал, но нямах време да отговоря, но вместо това видях, че е 12:30 и че е време за обяд. Отидох да взема обяд на шефа от кафето и тръгнах към офиса му. Почуках и той ми каза да вляза и го направих. Когато влязох видях, че е зает и работеше нещо на компютъра си. Сега забелязах, че е много красив, дори когато е сериозен. Той ме погледна и се усмихна, а аз погледнах веднага настрани и тръгнах да оправям обяда му на масата. Докато оправях обяда му почувствах, че има някой зад мен и се обърнах и той беше там. Както си стоеше ме погледна и аз веднага се обърнах към масата.

-Джънгкук: Г-це Парк, обядвахте ли?
-Юна: А-ами , не. Не съм още. Нямам време. Просто днес е много натоварено.
-Джънгкук: А закусихте ли, или и сутринта беше натоварено?-засмя се.

Тогава той започна да се приближава към мен с бавни крачки, а аз тръгнах назад, но уви се ударих в масата.

-Юна: А-ами ъммм, не съм. Защо питате?
-Джънгкук: Защо го правиш?
-Юна: Ъмм, кое?
-Джънгкук: Защо не се храниш, както ти казах?
-Юна: Защото съм заета. – това го казах по-тихо и погледа ми отиде в краката.

Той се приближи и застана точно пред мен. С ръката си повдигна брадичката ми за да мога да го гледам в очите. Тези толкова красиви очи.

-Джънгкук: Мисля, че си наясно, че това не е оправдание и че ако не се храниш ще ти става лошо доста често.
-Юна: Знам, но какво да направя? Напоследък просто ми е много натоварено и съм притеснена за новите договори, които ми възложихте да изготвя.
-Джънгкук: Ако ти е трудно и не можеш да се справяш със всичко защо просто не помолиш някого за помощ?
-Юна: Кого да помоля? Едва ли някой е свободен да се занимава с мен.
-Джънгкук: Защо не помоли мен, а?
-Юна: Как така да помоля вас. Вие сте достатъчно зает за да се занимавате с мен. Трябва да се справям сама с тези неща.

Той изглеждаше малко ядосан и загрижен в същото време, което не знам защо, но ми хареса.
Тръгна да се разхожда из стаята и в съшия момент се спря. Погледна ме и отново започна да говори,

-Джнъгкук: Нали знаеш, че понякога човек среща трудности и му е напрегнато в такъв  период, но ако не помоли за помощ, може да се съсипе.- това го каза с по-висок тон.
-Юна: Знам, г-н Джеон, но как да ви помоля за помощ? Та вие сте мой шеф. Как се очаква да работя, ако при всяка трудност търся помощ?
-Джънгкук: Добре. От тук нататък искам да ме питаш за всичко, което не ти е ясно или да ме помолиш за помощ, ако се затрудняваш с нещо. Разбра ли ме?- вече се беше успокоил.
-Юна: Добре, г-н Джеон. Искам само да ви попитам защо. Защо правите всичко това?
-Джънгкук: А-ами аз съм загрижен за служителите си и искам най-доброто за тях.

Следва продължение……..