Любов от пръв поглед/A love of first sight

Пролог

- Хайде Вивиан, хващай се - чувам как се провиква учителката ми по физическо. Вдигам разсеяно поглед от чиклита, който е в ръцете ми. Ох, тази пък какво иска? Не вижда ли че ми е по интересно в света на Беки Б. Освен това е последен час. Преди ваканция. Цяло чудо е че съм тук изобщо. Повечето ми съученици играят чичово хоро в средата на салона, а от мен се очаква да се присъединя. Подгъвам страницата до която съм стигнала и хвърлям книгата на пейката. Пффф. Отивам при тях и щом хващам такта се присъединявам към всички.
- Иване, ти също-провиква се отново госпожата.
- О, няма да стане, аз не мога - отвръща и той. Хвърлям му кос поглед.
- Я се хващай и се учи, да не ти врътна една двойка- кресна му тя от водаческата си позиция. Явно успя да го накара, защото той си оставя телефона и става.
   Да не ме разберете погрешно. Обичам когато в часовете по физическо играем народни танци, все пак учим нещо полезно, просто книжката си ми беше интересна. Иван се хваща до мен, тъй като съм последна и се опитвам да му покажа стъпките.
-Напред, назад, средата, встрани,ритване и пак - мърморя си под нос, докато гледам как движи краката си.
В края на песента мисля, че вече е схванах как се прави. Брей, аз съм била добър учител.
- Леле, ти си факир - усмихва ми се докато се връщаме обратно към пейката. Поглеждам го и му се усмихвам също.
-Благодаря, но мразя тази дума - добавям. Какво??! Казвам самата истина. Отвратителна ми е! Само аз ли обръщам такова внимание на всяка дума на хората??
- Коя?- пита ме объркано.
-Факир! Отвратителна е!
-Аха - казва, всякаш е разкрил някоя велика тайна. - В такъв случай, ти си магьосница.
- А, не, така звучи още по-зле-отговарям и след като вече съм седнала, заравям глава в шепите си. Този разговор взе да ми омръзва. Макар да знаех, че всичко е на шега, ми беше странно. Така си говорят гаджетата. - Както и да е - засмивам се след като окончателно съм оплескала ситуацията и смятам темата за приключена. Край. Това е. Повече няма да говоря.
Отварям си книгата отново и чакам с нетърпение този час да свърши. Защото след него най-сетне ще се видя с Маги. Това момиче ми липсва толкова много.  Напоследък нямаме никакво време да се виждаме. С Маги сме приятелки от години, а до преди две години тя учеше в същата гимназия, в която и аз в момента( с други думи, тук се запознахме). И докато беше тук, водеше танцова група от няколко момичета. Измисляше им танците и всичко и като цяло,биваше си я. След като завърши, започна да се занимава с танци в една зала, а сега дори е поела треньорството на една група. Ходила съм да ги гледам един или два пъти и мога да кажа, че наистина се гордея с нея. Тя е от типа хора, които се справят перфектно и няма как да не им се възхитиш. Може би точно затова я обичам толкова много.
И тъкмо когато съвсем съм се отнесла, звънецът бие. Най-сетне съм свободна!!

Здравейте!!! Това е пролога на първата история, която публикувам. Надявам се да ви е харесал и да ми простите ако имам правописни грешки някъде. Знам, че не е кой знае какво и е кратък, но нататък главите ще са по-дълги. Благодаря ви много, че сте си направили труда да прочетете това, а ако ми напишете и един коментар за мнение ще съм много щастлива! До следващата глава!!