Любов от пръв поглед/A love of first sight

Тринадесета глава

Мятам ужесточено коса на дансинга. Под въздействието на малко евтин шоколадов ликьор съм много по разпусната.Обожавам живата музика, а китариста определено е усетил настроението и ни развеселява с музика подходяща за танцуване. От време на време хвърлям поглед към него и наблюдавам в захлас отмерените му движения. Също така видях, че на няколко пъти поглежда към нас, но не мога да преценя коя точно гледа. Връщам се за малко на масата, уж за да си почина, но почти веднага се връщам при Вики и Бела. Оказва се че към тях са се присъединили групичка момчета и си говорят. Аз също се включвам и момче, чието име забравих във момента в който ми го каза танцува с мен. Точно от това имам нужда. Да се оттърся поне за малко от напрежението и да се позабавлявам. Нямам нищо против да е с някой непознат. Песента свършва и Вики отива при китариста, за да го помоли да и изпълни нещо. Той засвирва кавър на песен на Ед Шийран, която е подходяща за бавен танц и с непознатото момче кани да танцувам с него. Премятам ръце през врата му и бавно се движим в такт с музиката. Песента почти свършва, когато хвърлям бърз поглед към вратата и буквално замръзвам за миг. В погледа ми се набиват група момчета, начело с Андрей. По- късно установявам, че е с Алекс, Филип и Кристиян. Стига бе! Това не е сериозно! Няма нсачин да няма друг бар в града, в който да идат, ами ще се натресат тук. Просто супер! Само Мария липсва и ще сме в пълен състав. Групичката им се приближава и  ми изглеждат не особено трезви. Значи са се запивали някъде другаде и идват тук да си довършат. Аз се извинявам на момчето с което танцувам и го пускам. Андрей идва при мен и и явно е толкова пиян, че дори не помни, че ми е сърдит.
- Я кой бил тук – изкикотва се крайно пиянски и макар изобщо да не ми е приятно поведението му, усещам тръпка, когато го видя да се смее. – Танцьорката.
Ха-ха, много забавно.
- Май не си особено адекватен – казвам саркастично и понечвам да се върна  на масата. Настроението ми отиде на кино.
- Къде тръгна? -  пита и ме хваща за ръка. Ох, това хич не е добре. – Да танцуваме.
Преди да се усетя е сложил ръка на кръста ми и ме е придърпал към себе си.
- Странно. Обикновено нямаш желание – заяждам се, но въпреки това не мога да устоя на предложението и слагам свободната си ръка на рамото му. Помни Вивиан, той е пиян.
- Трябва да покажа на онова копеле кой командва парада – казва и ме завърта. В думите му дори няма смъсъл.
- Какво? – питам неразбиращо.
- Опитваше се да те съблече с поглед
- Не е вярно – засмивам се, развеселена от думите му.
- А може би съм прекъснал нещо. Извинявам се – тросва се и ме пуска. Зяпвам го невярващо. Само аз ли не мога да му схвана логиката, или просто няма такава??!
- Какво те прихваща? – кресвам по него, но той се отдалечава и  отива на бара.
Нямам представа какво му става, но изобщо не ме харесва. Онзи не ме сваляше. Сигурна съм, че не ме. Пък и да ме сваляше, какво му пречи това на Андрей. Имам право да излизам с който си искам. Това че сме партньори не му дава права  върху личния ми живот. Хм, адвокатът в мен се обажда.
Решавам да се върна на нашата маса, тъй като видях, че Вики и Бела си говорят нещо с Филип и Кристиян. На сепарето ни се е настанил Алекс. Е, поне няма да съм сама.
- Здрасти – извиквам и сядам до него. Той ме поглежда и очите му светват. Май не е много щастлив от престоя си тук. Дали той не е трезвеника в групата?
- Здрасти! – подвиква ми радостно.
- Как си?
- Аз съм добре, но Андрей май не чак толкова – Може би само ми се струва, но той е наистина загрижен за приятеля си.
- Май да, предполагам – отговарям неухотно.Спомням си разговора от по-рано днес и осъзнавам, че явно доста му се  е  струпало. Проблеми с родителите, раздяла с гаджето, и за капак и  моето мрънкане. Което едва ли много го е трогнало, но все пак ме кара да се чувствам мъничко виновна.
- Не си прави погрешни изводи – измърморва Алекс – Той попринцип не е такъв. Техните ще го убият ако го видят в това състояние.
Първоначално си мислех, че има предвид, че той попринцип не е гадняр и щях да поспоря, но Алекс имаше друго предвид. Той попринцип не се напива. Чудя се какво ли ще прави, след като все някъде трябва да отиде – заведението няма да работи до сутринта само заради него.
- Бих го прибрал у дома, но нашите няма да му се зарадват. Най-много да убият мен. – обяснява ми и май наистина съжалява, че положението е такова. Забелязвам Андрей, който носи със себе си чаша с уиски, предполагам. Направо ми става жал за нето. Но пък винаги има какво да се направи, а този който днес ще му помогне ще съм аз.
- Знаеш ли Алекс? – казвам и слагам ръка на рамото му. – Ти си страхотен приятел. Имам план. Само трябва да ми помогнеш да го измъкнем оттук и всичко ще е наред.
Той ми кимва и отива при приятеля си. Ако моята майка знае, че съм на път да заведа пияно момче вкъщи, като се има предвид, че самата аз не съм много трезва, и тя би ме убила. Само че тя няма как да знае, тъй като не е вкъщи, а аз ще се постарая да не разбира.