Любов от пръв поглед/A love of first sight

Деветнадесета глава

Знаете ли, стигнах до един извод. Той е че единственото сигурно нещо в този живот е, че ще ти се случват неочаквани неща. Ето например на училище най-сетне ме оставиха намира и сега само се чудя от кой час да се скатая. Другото неочаквано нещо е, че с партньора ми започнахме работа по собствения си танц. Макар и все още да ми е видимо кръвно обиден без причина, работим усърдно заедно. Това включва много време на саме с него и нямам представа как Мария му го е позволила. Нямам намерение и да се бъркам, макар че вече съм забелязала, че не си говорят кой знае колко, но излизат заедно.От къде знам че излизат ли? Имам си източници. Му - ха – ха – ха.

Та по същество, работим  на ремикс на една прекрасна песен и отделните и общите ни стъпки са толкова много, че дори ми се налага да записвам реда им. Когато Андрей ме видя с тефтера в ръце беше като „Нали знаеш, че това няма как да го научиш с писане?”.  Постоянно имаме разногласия за нещо, а в повечето случаи аз отстъпвам, само защото той разбира повече от мен от структуриране на хореографии. Но все пак ни се налага да си говорим и аз се задоволявам и с това.

В средата на седмицата съм в изключително добро настроение и просто чакам тези два дни да се изнижат и да завърша. С Калина решаваме, че присъствието ни в последните няколко часа не е необходимо и отиваме да пием кафе на центъра. Говорим си за раздялата и с нейния приятел и се опитвам да я развеселя. Да, неприятно е че са се разделили точно преди лятото, но вътрешно знаех, че това ще се случи. Истината е, че той не я правеше щастлива и сега има шанса да срещне някой по-добър. И съм сигурна, че ще го направи.
Тъкмо започвам да си мисля  как нещата едно по едно се подреждат и че в крайна сметка всичко ще е наред.

Е да, ама не.

Вадя си портмонето от чантата, за да платя сметката и телефона ми извибрира. Хвърлям му бърз поглед и виждам, че е за стори. Отварям го и за миг цялото ми аз замира. Не, това няма как да се случва. На снимката е един мой познат от училище и Теодор. Сигурна съм, че е той. Няма как да съм се объркала, въпреки че се е променил на външен вид за тези две години. Такста гласи „Добре дошъл, брато”. О, изобщо не е добре дошъл за мен.

Наистина не мога да поварвам. Теодор. Не се бях сещала дори за него толкова отдавна, а това че сега го правя, кара всичката кръв от лицето ми да се отдръпне. Предпочитам за момента да игнорирам този факт. Възможно е да не ме помни, възможно е вече да не се интересува, няма как да ме намери. Всъщност има,Не  знае къде живея. Мамка му.