Любов от пръв поглед/A love of first sight

Четиридесет и втора глава

След като и двамата сме изкъпани и почти сухи сядаме в кухнята със студен чай в ръце (категорично отказвам да пия топъл) и Андрей ми разказва как си е прекарал докато беше на къмпинг. Слушам го с огромен интерес и дори ми се приисква следващия път да отида с него. Цялото това спане на палатка, паленето на огън и разговорите под звездите ми изглеждат много романтични. Липсата на течаща вода, тоалетна и най-важното - ток обаче не звучат чак толкова приятно.
Изпращам гаджето си със сак в ръка и решително изражение на лицето, все едно е тръгнал на война. Като ги знам родителите му, може и до там да се стигне. Заръчвам му да не се кара с тях, той ми казва че няма, но и двамата знаем че без скандал едва ли ще се мине.
За първи път го оставям лековерно, съвсем сам да се оправи с този проблем и ми е леко притеснено. И гузно също така. Но така му се пада като ме оставя сама да търся как да се включим в състезанието. Пък и това си е между тях, аз няма с какво да участвам в този разговор.

Концентрацията ми върху това как ще мине разговора на Андрей и родителите ми трае точно десет минути. След това мама идва да си поговори с мен.

- Не ти казах по-рано, тъй като си имаше и други проблеми и не исках да те натоварвам - започва тя и веднага прехвърлям през ума си каква ли гадост може да е станала.

Оказва се че не е гадост. Даже напротив, хубаво е. Мама и Станислав обсъждат да отворят своя кантора заедно, както и с един негов колега. Тя е видимо е развълнувана и объркана, а и направо си ми казва, че яко се притеснява как би се развило всичко. Абсолютно я разбирам, тъй като до сега работеше в кантора на семейство адвокати и една такава промяна си е доста стресираща. Опитвам се да и покажа, че напълно я подкрепям и да и вдъхна кураж. Знам че те двамата са добри в работа си и със сигурност ще успеят.

Донякъде намирам това обаче за доста сериозно обвързване. Да работят заедно си е голяма крачка напред във взаимоотношенията им. Ако това е техния начин да се оженят, така да бъде. Ясно ми е че и двамата вече не са първа младост, имат кариера и деца, и е напълно естествено да се обвързват по-бързо, отколкото ако бяха на двадесет години например.

Още докато говорим носът ми се запушва, а когато сядаме да вечеряме започвам и да кихам. Само това ми липсва, да хвана да се разболея сега. Нагълтвам се с витамин С преди да си легна и потъвам в блажен сън.