Любов от пръв поглед/A love of first sight

Двадесет и трета глава

С мен определено се случва нещо странно. Напоследък нямам проблеми с това да ставам в осем сутринта и то през ваканцията, за да ходя да помагам в библиотеката. А повярвайте ми, това е странно за предишната Вивиан. Като се замисля, толкова много неща в мен са се променили през последните почти три месеца, че ми е трудно да се позная. Това да се появя  някъде навреме и да си изпълнявам стриктно задълженията не беше нещо обичайно за мен.

Но ето ме, отивам на стажа си с странно добро настроение като за този ранен час. Днес няма почти нищо за подреждане, затова отивам в детския отдел да си говоря с децата. Запознавам се с един сладур, която едва ли е на повече от шест години. Добре де, оказва се, че е на седем и е завършил първи клас. Майка му, издирва книгите от списъка му, а той идва да си говори с мен. Оказва се, че момчето страда заради несподелена любов. Което ми се струва много странно, защото на неговите години най-вероятно съм правила кюфтета от кал. Както и да е, казва ми че вече два пъти я е бил въпросното момиче на площадката, наричал я е с какви ли не грозни епитети, но единственото което станало е, че тя започнала да го избягва. Опитах да му обясня, че подходът му е грешен, но не мисля, че ме разбра, а и майка му приключи със списъка и го хвана за ръка да си ходят. Грам не завиждам на бедното момиченце. Очевидно любовта не е лесно нещо,  дори когато си на седем. А още по-очевидна е приликата на Андрей с това момче. Боже опази да стане като него след няколко години.

Потъвам в дълбок размисъл над думите на хлапето до момента в който библиотекарките не решават, че ще излязат да пушат и аз трябва да ги замествам. Направо е очарователно, че ми имат такова доверие, имайки предвид факта, че нямам опит и съм ходещо бедствие.

Обаче аз като герой се справям с задачата и не след дълго ме пускат да си ходя. Което си е голям кеф, тъй като ще ида по-рано в залата и ще си тренирам самичка. Ураа!!!
Първо се качвам на третия етаж и оставям кутията с бисквити, която купих по пътя. Знам че ще дойда по-късно и ще съм гладна. А партньора ми едва ли ще се навие да ме води отново на обяд.

Когато става време за същинската тренировка слизам и оставам изненадана. Вече всички са се събрали и си шушукат нещо. Поздравявам и Бела ме извиква ентусиазирано.

-Вивиан, ела! Ще излизаш с нас довечера, нали?

Примигвами я гледам тъпо.