Любов от пръв поглед/A love of first sight

Четиридесет и първа глава

Неделя наобяд е и ми се иска в този момент да прекарвам времето си сгушена до гаджето си и гледаща някоя тъпа романтична комедия, но къде ти... Вместо това съм с раздърпана тениска и шорти, покатерила се на стол и чистеща замазаните прозорци в залата. Междувременно новия треньор се опитва с помощта на метла да свали паяжините от ъглите на стаята. След като обаче почистихме пода и голямото огледало, мястото придоби много по-приятен вид. Освен това вече мирише повече на ароматизатор за въздух и почистващи препарати отколкото когато и да е било. Докато работим Оливър ме разпитва за живота ми, а същевременно и аз научавам някои неща за неговия. Като например, че е наполовина българин. Което обяснява защо знае езика и също какво, подяволите прави тук. Майка му е оттук, а баща му е от Англия и са живели там дълги години. Намирам това че е решил да се върне тук за много смело. Надявам се да му провърви, тъй като ми изглежда наистина добър човек.

Когато приключваме с почистването съм по-мокра и от парцала за бърсане на стъкла. Времето навън е много задушно и макар да бяхме отворили прозорците, нещата не станаха по-добре. Това място определено се нуждае от климатик. Или поне от вентилатор. Англичанчето ми казва, че има още работа тук и ме изпраща да си ходя. И тъй като свършихме доста неща, а и се поизморих на драго сърце приемам.
Докато вървя към вкъщи просто си мечтая да си взема един душ и нещо студено за пиене за да мога поне малко да се разхладя от ужасната жега.
Прибирайки се обаче дребните ми мижави планове се стопяват. Защото в коридора има грамадни мъжки маратонки и сак, което значи само едно. Андрей е вкъщи.

Това носи такава вълна от облекчение за мен, че ми идва да се разпищя. Щом е дошъл тук, значи иска да говорим. А на мен нищо друго не ми трябва. Ще успея да го убедя, че случилото се е за добро. Особено след като съм открила начин да участваме в състезанието.

Мама, очевидно чула че съм се прибрала се показва от хола.

- Андрей е тук - съобщава ми тя.

- Забелязах - казвам с неприкрито щастие и посочвам сака му.

- Каза че иска да говори с теб. Чака те в стаята ти.

- Благодаря мамо - ухилвам и се и се насочвам към стаята си.

Заварвам го до рафтчето с книги, да разглежда една от тях. Облечен е в спортно долнище и тениска и изглежда точно като човек прекарал няколко дни в гората. Докато се приближава към мен ме оглежда от глава до пети и като се замисля, в момента и аз не изглеждам по-добре от него.