Любов от пръв поглед/A love of first sight

Четвърта глава

      Алармата ми взъни оглушително и е на път да пробие някоя дупка в черепа ми,за да ми изтече мозъка.Първоначално изобщо не мога да се ориентирам,но след няколко секунди най-сетне загрявам.Днес е вторник.И съм във ваканция.И се чудите защо по дяволите съм станала в 7 часа?Ами отговорът е прост.Защото съм на тренировка.Което ме кара да скоча от леглото,което всякаш от пухкав рай ,се е превърнало в средство за мъчение и да се втурна към банята.И докато си взимам бърз душ,обмислям възможността да ставам по-рано,за да имам време и за кафе.Обаче си ценя тези 15 минути сън,затова се отказвам.Излизайки от банята установявам,че ако се повъртя още малко,ще закъснея,затова се стурвам и продължавам с процедурите си.
Е, ето ме и мен.Абсолютно сама в залата,имам възможността да зяпам тъпо,без някой да ме мисли за откачена.Но трябва да призная едно:това място е наистина красиво.С големите огледала и прекрасната гледка през прозорците,мога да стоя тук с часове.Е,не и днес,защото пет минути след моето идване,идва и треньорката.Облечена е в спортен екип,а косата и е прибрана в стегнат кок и това я кара да изглежда наистина прелестно.
-Добро утро! – поздравява ведро тя и се чудя от къде го вади този ентусиазъм и тази енергия рано сутрин – Днес си на време.
- Добро утро – също поздравявам.Определено е от типа хора,които те карат да се чувстваш като мъртвец около тях.Имам предвид: толкова енергия и жизненост,че чак се чувствам невзрачна.
-Е,готова ли си за днес -  подканя ме тя с ръце – Хайде,ставай!
Ама аз току-що дойдох.Грешка,всъшност тя току-що дойде.Както и да е обаче,тренировката ни започна.И първото ми впечатление е ,че ми е по-малко неудобно,когато съм само с ная.Всички останали са толкова добри,че ми създават комплекси.Ана внимателно ми обясни, колко важна е разгрявката преди да започнем с танците и ми показа някои упражнения.Което май е единственото лесно нещо.
Случвало ли ви се е да си мислите,че нещо е много по-трудно отколкото всъщност е?На мен ми се е случвало.Но точно в този момент,това с танците ми е точно толкова сложно,колкото си го представях.Имам предвид стъпките.На пръв поглед лесни:приплъзвания на краката,движения в талията и горе-долу повтарящи се такива с ръце.Но това да спазвам точната последователност е мисия невъзможна за мен, а въпреки че треньорката е търпелива,виждам ,че и лазя по нервите.Което ме кара да се изнервям и да бъркам още по-често.По нейно мнение,съм имала гъвкавост,но ми липсва техника.Аз просто подлагам на сериозно съмнение, дали изобщо ще се справя.Плюс това вече се изморих,а дезодоранта ми сдава багажа.
И преди да сме успели да разучим дори и четвърт от хореографията,Ана ми даде знак да спра.
-Чудесна работа за днес.Утре ще се видим пак.
Най-вероятно от думите и ми  е паднало ченето.Тя,представете си,да ми каже,че съм се справила добре.Демонстративно се отпускам на дивана в заслужена почивка.По-скоро белите ми дробове я заслужават.
-Да,може да си починеш -  подмята Ана и се чудя,дали е сарказъм,но тя тръгва да излиза,тъй че приемам че не е.
-За малко да забравя – отново се обръща към мен- Утре имаш обща тренировка с останалите.Другия треньор-Кирил, ще я води.Ще се запознаете с момчетата,които е избрал.
Изстрелва думите толкова бързо,че не съм сигурна дали съм разбрала всичко.Обща тренировка,друг треньор,момчета.Момчета.Защо никой не ми беше казал???Да,стори ми се че тези стъпки са за двама,ама бях твърде съсредоточена да ги правя правилно,че да мога да мисля.Олеле!
-Танците по двойки ли са?- питам я толкова бързо,че дори не мога да осъзная колко тъпо звучи.Мозък,Вивиан,даден ти е за да го използваш.
-Естествено.До утре- казва ведро и излиза,но от начина по който накланя глава,ми се струва,че ме е помислила за бавноразвиваща се.Седя още малко,докато отново усетя краката си,а след това тръгвам.
Тръгвам,но утре ще се върна.И ще трябва да танцувам с момче на всичкото отгоре.Което кара стомаха ми да се присвива нервно.И не защото вече съм си съчинила любовен романс със неизвестен мистериозен герой,а защото ще се издъня.Както се случва винаги.И докато се прибирам,вече съм измислила 100 начина,по които да се изложа утре.
Вкъщи заварвам майка ми с телефон до ухото.Напоследък се е срастнала с него,но не я виня.Работи по важен случай и и е доста напрегнато.Обикновено следя нещата,с които се занимава,но сега съм толкова изморена,че директно отивам в стаята си.И макар да имам желание да си легна и да заспя,се обаждам на Маги.И след като хубаво я овиквам,задето не ме е предупредила,че танците ще са по двойки,тя ме залива с дневната доза позитивизъм.”Така ще ти е по-лесно,ще се чувстваш по-спокойна,вероятно и той е начинаещ,бла,бла,бла”.Според мен пък,съм си достатъчно сбъркана и сама,не е необходимо да обърквам и чуждия танц.Или общия.Абе,все тая.Промъквам се в леглото,покрито с декоративни възглавнички и заспивам.По-късно,мама ме буди за вечеря и хапваме заедно пица.Тя определено не струва за готвач,въпреки че има много други добри качества.И аз не съм кой знае колко добра,но палачинките ми се получават и за разлика от нея,все още не съм подпалвала кухнята.С нея си поговорихме и след гледане на клипчета в Youtube,се връщам обратно в леглото.