Любов от пръв поглед/A love of first sight

Двадесет и осма глава

Идеята със завързаните очи е страхотна. Като от някой романтичен филм, в който момчетата са направо нереални.

На практика обаче съм се ухилила до уши, вкопчила съм се в ръката на Андрей, та чак пръстите ме болят и краката ми се преплитат на всяка крачка.

Опитвам се да не се усмихвам толкова. Не е нужно да демонстрирам, че се кефя да ме развежда в тъмното из парка със завързани очи. Най-малкото - извратено е. До преди малко не исках и да чуя за него, а сега си му се водя по акъла.
Хмм.
Един неприятен въпрос обаче се върти в главата ми и буквално прогаря езика ми.

- Ти.. все още ли харесваш..Мария? - питам тихо и неуверено. Да, разбрах че не ходят заедно и че тя я с Алекс, но ако той все още си пада по нея, това би променило нещата.

- Заради това ли е това сериозно изражение? - пита развеселено. Искаше ми се да мога да го видя в момента, за да мога да преценя реакцията му. - Не, не я харесвам.

Кимвам и леко се покашлям, но вътрешно подскачам от щастие. Иде ми да се развикам от радост.

Внезапно обаче се сещам за русокоската и се сепвам.

- Имах уговорка с нея. Трябваше да я изчакам - изплъзва се от устата ми.

- Не, не се налага - отвръща ми той спокойно.
А, значи това било само за да дойда до тук. Пф, страхотно. А аз се вързах..
Щях да се размрънкам по този въпрос, но Андрей спира и тъй като не го очаквах, залитам напред.

- Стигнахме- съобщава ми, подхващайки ме за кръста за упора. В тъмното обаче докосването му ме кара да настръхна и пускам една въздишка.

Нямам представа какво ме чака, но пеперудите яко са се разхвърчали из стомаха ми. Нервна съм. Много нервна.

- Готова ли си? - пита тихо. Само кимвам, защото незнам както да кажа или да очаквам. Той застава зад гърба ми и развързва превръзката. Тя се смъква от очите ми и щом ги отварям примигвам за да свикна със светлината. Успявам да си фокусиран погледа, слагам ръка на устата си и ахвам.

Стоим пред най-красивото райско кътче, което съм виждала в живота си. Уютна и усамотена част от парка е превърната в удивително място за пикник. Зоната е оградена с блещукащи в бяло лампички, които създават прекрасна атмосфера. Тревата е застлана с одеало, на него има кошница за пикник и дори от малка колонка се разнася тиха музика.