Любов от пръв поглед/A love of first sight

Девета глава

     От прозорците на четвъртия етаж  в училище се разкрива страхотна гледка. Клончетата се поклащат съвсем леко от топлия ветрец, който духа навън, а между дърветата, на една от пейките няколко ученици пушат. Наблюдавайки тази прелестна картинка си мисля колко по-добре бих си прекарвала времето сега, ако бях в залата.
       - Пети номер! -  провиква се учителката по химия, всякаш се опитва да ни надвика, макар и всички да мълчим. Това и викане ме изкарва от мислите ми, в които се справям брилянтно с танците, за разлика от реалния живот. Вдигам ръка а тя се провиква – Червен картон!
Изправям се недоволно и отивам да си взема теста. Да си знаете, когато Димитрова се провикне „Червен картон” , значи имате двойка. Това разбира се, изобщо не ме прави щастлива. Хем че си намалявам шансовете да завърша по предмета, хем че тази оценка ще ми се отрази на дипломата. А макар и не най-старателната ученичка, искам да завърша с добър успех.
        - Госпожо, кажете ми че има как да я оправя -  простенвам, подпряла се на бюрото и.
        - Госпожице, предлагам Ви да глътнете дъвката и да си седнете. Щом държите, ще правите теста отново следващия път  -  сопва се и извиква шести номер.
Дори не се бях усетила, че имам дъвка в устата си. Отивам да я изплюя и се тръшвам обратно на мястото си. Тази жена какво си мисли?? Че от миналата до тази седмица ще проумея цялата идея на химията? Пфф, няма как да стане. Да ми беше дала някой доклад или презентация, поне да мога да напиша нещо. Така шансовете ми за сносна оценка си остават нулеви.

     
    Това, че от мен няма да излезе химичка, не ми пречи да давам всичко от себе си в залата. Днес тренировката ни обаче е сравнително кратка и лишена от присъствието на момчетата, защото трябва да се качим да избираме костюми. Лично за себе си, не виждам причина и аз да пръсъствам, след като съм девета дупка на кавала, но щом ни искат всички, няма да упорствам. Ана ни завежда на третия етаж, където кракът ми стъпва за първи път и ми прави впечатление, че тук има много повече стаи. Тя отваря вратата на една от тях и оставам с отворена уста. Не очаквах тук да има гримьорна, пък и тази е наистина много добре обзаведена. Скъпарска работа. Треньорката си разменя няколко думи с младо момиче с лъскава кестенява коса и след това ни я предсавя като наш гримьор и стилист. Еха, това е наистина впечатляващо. Освен това стилистката е изкючително красива и с мило излъчване, но това няма защо да го коментирам - тук повечето хора изглеждат като модели. Ако и по-често се усмихваха, щеше да е супер. Както и да е, отплеснах се. Има два щандера, на които са подредени прилежно лъскави дрешки. Явно от това трябва да избираме.
-Здравейте момичета, аз съм Люси. Следвам дизайн и съм старжантка тук, така че се надявам, че ще съм ви полезна. Изкарала съм курсове за гримьор и фризьор, и мога да ви помагам и с това – разказва ни тя с усмивка, която е заразителна. Не мога да повярвам, че е толкова млада и вече умее толкова много неща. Тя изобщо на колко е? Двадесет, двадесет и една.... Момичето ни подава ръка и се запознава със всички, а аз мога да кажа, че от сега я харесвам. Толкова е сладка. Но пък и забелязвам киселата физиономия на Мария, а това ме навежда на мисълта, че или не я харесва, защото е красива или се познават и от преди. При всички положения имам лошо предчувствие.