Още щом излизам от залата набирам Люси. Вече е пет часа слетобед, а и обещах да се видим днес. Вдига ми и говори бързо и задъхано и си мисля, че я хващам в неудобен момент. Тя все пак ме кани да отида в тях и се съгласявам.
Вече съм пред вратата и звъня продължително на звънеца. Чувам я как крещи отвътре „Идвам, идвам”, но все пак продължавам. Накрая тя ми отваря вратата. Косата и е хваната в разрошен кок и върху дрехите си носи престилка, опръскана с розова боя.
- Ще счупиш шибания звънец – скастря ме тя, вместо да ме поздрави като нормален човек.
- И аз се радвам да те видя, да жива и здрава съм – ухилвам и се и тя също ме дарява с красива усмивка.
- Хайде, влизай! – подканва ме и се отмества, че да вляза.
- Ще споделиш ли какво правиш? – питам и хвърлям поглед на престилката.
- А, това ли? – махва нехайно с ръка – Пребоядисвам спалнята. Ела в кухнята да ти направя кафе.
За нея това да сменя цвета на стаята си по поне два пъти в годината е нещо съсвем нормално. По нейни думи вече е минала през повечето цветове и вече ги повтаря. Направо се чудя как стаята не се е смалила от толкова много слоеве боя. Всички мебели в дома и са лесно подвижни и леки, за да може да ги размества постоянно. Наричаме дома и „Къщичка на колела”. Или поне тя така казва, а аз прихващам от нея.
Докато ми прави кафе започва да ме разпитва:
- E, кажи какво стана вчера. Добре ли си?
- Люси, този е болен мозък! Ненормалник!! Трябва да го освидетелстват!!!
- Най-вероятно си права, но хайде започни от началото.
И й разказвам в общи линии какво е станало докато си пия кафето и нагъвам курабийки. Като добър слушател, тя ахка и сипе порой от ругатни където е необходимо.
- За Бога Вивиан, какво си правила с това говедо? – пита ме и май сериозно се притеснява дали съм добре с главата.
- Била съм на 15. Очевидно липсата на мозък и хормоните...
- Важното е че сега си добре – повдига вежди тя, всякаш сама се съмнява в думите си.
- Мислиш ли че трябва да подам жалба срещу него – сменям темата и разговора изведнъж става сериозен.
- Не мисля. Едва ли ще посмее да те приближи отново. Освен това ако съдим по разказа ти, Андрей го е нападнал.
ESTÁS LEYENDO
Любов от пръв поглед/A love of first sight
RomanceТя е обикновено,мило и добро седемнадесет годишно момиче. Животът и е нормален и дори скучен,до момента в който отива в танцова зала. Там среща Андрей -властен и надут,но въпреки това харесван от всички. За кратък период от време, той я научава не с...