Двадесет и втора глава

463 23 0
                                    

Още щом излизам от залата набирам Люси. Вече е пет часа слетобед, а и обещах да се видим днес. Вдига ми и говори бързо и задъхано и си мисля, че я хващам в неудобен момент. Тя все пак ме кани да отида в тях и се съгласявам.

Вече съм пред вратата и звъня продължително на звънеца. Чувам я как крещи отвътре „Идвам, идвам”, но все пак продължавам. Накрая тя ми отваря вратата. Косата и е хваната в разрошен кок и върху дрехите си носи престилка, опръскана с розова боя.

- Ще счупиш шибания звънец – скастря ме тя, вместо да ме поздрави като нормален човек.

- И аз се радвам да те видя, да жива и здрава съм – ухилвам и се и тя също ме дарява с красива усмивка.

- Хайде, влизай! – подканва ме и се отмества, че да вляза.

- Ще споделиш ли какво правиш? – питам и хвърлям поглед на престилката.

- А, това ли? – махва нехайно с ръка – Пребоядисвам спалнята. Ела в кухнята да ти направя кафе.

За нея това да сменя цвета на стаята си по поне два пъти в годината е нещо съсвем нормално. По нейни думи вече е минала през повечето цветове и вече ги повтаря. Направо се чудя как стаята не се е смалила от толкова много слоеве боя. Всички мебели в дома и са лесно подвижни и леки, за да може да ги размества постоянно. Наричаме дома и „Къщичка на колела”. Или поне тя така казва, а аз прихващам от нея.

Докато ми прави кафе започва да ме разпитва:

- E, кажи какво стана вчера. Добре ли си?

- Люси, този е болен мозък!  Ненормалник!!  Трябва да го освидетелстват!!!

- Най-вероятно си права, но хайде започни от началото.

И й разказвам в общи линии какво е станало докато си пия кафето и нагъвам курабийки. Като добър слушател, тя ахка и сипе порой от ругатни където е необходимо.

- За Бога Вивиан, какво си правила с това говедо? – пита ме  и май сериозно се притеснява дали съм добре с главата.

- Била съм на 15. Очевидно липсата на мозък и хормоните...

- Важното е че сега си добре – повдига вежди тя, всякаш сама се съмнява в думите си.

- Мислиш ли че трябва да подам жалба срещу него – сменям темата и разговора изведнъж става сериозен.

- Не мисля. Едва ли ще посмее да те приближи отново. Освен това ако съдим по разказа ти, Андрей го е нападнал.

Любов от пръв поглед/A love of first sightDonde viven las historias. Descúbrelo ahora