Любов от пръв поглед/A love of first sight

Тридесет и трета глава

   Мама се прибира, когато с Люси седим на масата в кухнята и ядем мелба. И честно казано изобщо не остана очарована от историята с падането. Как можело такова нещо, защо не внимаваме повече, защо не съм искала да си купя лекарствата... И така сигурно петдесет въпроса, за половината от които нямам отговор. Обаче държи да си почивам, което ме принуждава утре да си стоя вкъщи. Въпреки че честно казано исках да отида в залата.
Положителното в ситуацията е, че най-сетне ще се наспя като човек. Вече започна да ме изморява стажа, ходенето в залата и постоянния стрес. Един ден почивка ще ми дойде добре. Освен това в края на седмицата приключвам с ходенето в библиотеката и се оттървавам от един ангажимент.

Събуждам се от звънеца на вратата. Не като да звънне веднъж, напротив - звъни непрекъснато. Примигвам и вземам телефона си от шкафчето си. За Бога, шест часа сутринта е. Почвам да подлагам на съмнение дали да ида да отворя. Ами ако е някой наркоман, или още по-лошо, Теодор. Защо майка ми не се буди. О Да, защото тя винаги спи толкова дълбоко, всякаш са я заклали. Обаче от тази тупурдия рано или късно ще се събуди, затова скачам от леглото. Грабвам дезодоранта от тоалетката, готова да напръскам в очите всеки недоброжелател и зашляпвам по коридора. Поглеждам през шпионката и виждам Андрей, които  натиска и натиска звънеца, та нищо живо не остава.
На това му се вика изненада. Защо е тук толкова рано? Дали не се е случило нещо?
Врътвам ключа и отварям вратата.

- Добро утро, сладурано - поздравява весело и имам усещането че получавам тик на окото от нерви.
Щом не е спешно, какво търси тук толкова рано??

- Добро - измрънквам аз.

- Изглеждаш чудесно тази сутрин - дарява ме с чаровна усмивка. Дръпвам се от вратата и отивам при огледалото.
О, майко мила. Косата ми е максимално рошава, по пижама съм, лицето ми лъщи а устните и пръстите на ръцете ми са подути от спането.

Подигравчия

- Ти си луд - констатирам на глас. Приближава се към мен и се кани да ме целуне, но се дръпвам.

- Не ме целувай - клатя глава отрицателно. - Току-що ставам, не съм си мила зъбите.

- Мисля че ще го преживея - засмива се и ме придърпва към себе си. Целува ме, хапе и засмуква устните ми.
Може ли всяка сутрин да се будя така?

- Таа, какво правиш тук? - питам щом се отделяме.

- Отиваме  да ядем банички - отговаря ми той весело. Как може да има толкова енергия рано сутринта.