Любов от пръв поглед/A love of first sight

Втора глава

Добре. Само се успокой и всичко ще бъде наред.О,кого ли заблуждавам.В този момент абсолютно съм убедена,че мразя Маги за дето ме накара да дойда тук.
Е,нека разясня ситуацията.В момента съм в коридора на залата и познайте какво. Тук съм от 10 или 15 минути (и аз незнам колко) и толкова ме е шубе,че дори не смея да вляза.И макар ужасът, от това да ида там и да направя това, което трябва да направя да е сковал цялото ми тяло,знам че трябва да действам.Имам два варианта-да се изправя срещу страховете си и да отида или да постъпя като тотална страхливка и да си тръгна. Ами да,че избера първото(предимно може би защото приятелката ми се постара да ме подготви поне малко и ще ме обезглави ако не ида).Точно така,поемам си дългоко дъх и се запътвам към вратата.Оттам се чуват приглушени шумове,жужене от гласовете на много момичета и един по-силен глас,който предполагам принадлежи на треньорката. О,дано не съм закъсняла.
Моментът на истината,отварям вратата и влизам.И точно сега,всичкия ми ентусиазъм се скапва.Констатирам,че мястото ми не е тук.И буквално ми идва да се врътна на пети и да си се прибера вкъщи възможно най-скоро.Залата е голяма,просторна,светла и изключително чиста,което доста ме шашва.Не че си представях някоя миризлива дупка,но това е Ехаа...Има си диванче,масичка,колонки и огромни огледала на една от стените.Освен това красиви дългокраки момичета си говорят на малки групички.Сега се чувствам гадно,че дойдох сама.Определено нямаше да съм толкова нервна,ако бях с приятелка.И докато погледа ми попада върху едно момиче с руса коса и видимо спокоен вид,очевидно треньорката е забелязала присъствието ми.
-Изключително много мразя закъсненията.Намери си място и се приготви,всички други са готови - кресва и впива ледения си поглед в мен.
Това не беше много мило посрещане.И ми се искаше да кажа,че всъщност дойдох навреме,но предпочитам да си замълча,защото причината и по-излагаща от това да викат по мен.Намирам си място до момиче с кестенява коса,вързана на стегната конска опашка и трескаво вадя нещата си,за да се подготвя.За момент се изплаших,че съм забравила флашката с песента у дома,но за щастие си я намерих.На няколко пъти Ана мина и ни огледа,след това попита за имената ни,но като цяло, от погледите и оставам с впечетление ,че не ме харесва.
Когато приключва своята обиколка,застава в средата и ни прави знак да се съберем около нея.Предполагам,че иска да ни каже нещо,Пристъпвам като на тръни,може би защото малко ме е страх.Виждайки отражението си в огледалото,въобще не изглеждам спокойна.Когато всички се събираме,Ана започва да говори.
-И така,добре дошли в Регионалната танцова академия.Аз съм Ана и съм треньор тук от три години - започна тя със спокоен тон,който до някаква степен ме успокоява.Когато не вика,има прекрасен глас,който тотално утива на стройната и фигура.Определено и личи,че спортува. - С повечето от вас не се познаваме,но Мария например танцува при нас оттавна.
Всички,включително и аз се обръщаме в посоката,в която гледа тя.Това е момичето,което забелязах преди малко.Сега си е лепнала 24-каратова усмивка на лицето.Ето защо ми се видя толкова спокойна-била е тук и преди.Но определено има студено излъчване.Врещаме погледите си към Ана и тя продължава:
-Както може би знаете,търсим нови кадри,които да ни представят на националното състезание следващия месец - казва тя.Е,не знаех.Състезание??Идния месец???Ама аз си мислех,че идвам да се учим,не да се състезаваме.Тази работа няма да я бъде.Не,не.Няма да се справя.И докато аз продължавам да мисля на бързи обороти,треньорката говори:
-Ще избера четири момичета,едно от които резерва,така че се постарайте!
Ха,и това не го знаех.Но може би така е по-добре.След като не се справя,ще ме пратят да си ходя вкъщи по живо,по здраво и ще приключим този цирк.И въпреки това всякаш една малка частица от мен която мразя,иска да остане.
Ана ни съобщава,че започваме и извиква първо Мария.Защо ли не се учудвам?Аз обаче нямам желание да мисля за това,тъй като отново ме е обзело притеснение.Поради неизвестна за мен причина единственото което помня от стипките които ми показа Маги, е финалът.Всичко останало ми е в мъгла.Знам,че през повечето време се кикотехме на непохватността ми,но чак пък нищо да не съм запомнила??!? А не мога да гледам какво правят другите,защото никой не си преговаря.Ужас!!Мария естествено се справя страхотно и дори аз,която не разбирам от танци,мога да кажа че има страхотна техника.Проблема е ,че следващата която треньорката иска да види съм аз.Записва нещо в тефтера си и ме вика,но просто не мога да помръдна.Е,след като три пъти ми извика името,отидох и и подадох флашката си и треперещи пръсти и ужасено изражение.Надявам се е забелязала колко съм нервна.Въпреки че имам чувството,че е минала само една секунда,музиката тръгва и тя ми дава знак да започна.Щом съм стигнала до тук,нямам какво да губя,затова започвам.Първоначелно импровизирам с кашкавалените си крака и ръще,но когато се присещам за вече научените стъпки придобивам малко повече увереност.Нито за миг не поглеждам никой,защото не искам да срещам неодобрението им.Все пак по всички конкурси има някой,който се излага супер много.Какво пък толкова ако това съм аз.Песента свършва и чак тогава се усмелявам да погледна останалите.Споглеждат се,а на лицата им са се появили насмешливи усмивки.Това май те е добър знак.Треньорката ми казва очивидните неща,като например че съм скована и ми липсва техника и гъвкавост,но не и обръщам голямо внимание и си сядам на мястото засрамена.Така не съм се излагала много отдавна.Вчерашното ми падане на стълбите в училище е нищо в сравнение с това.Пък и в даскало просто всички се смеят за твоя сметка и на другия ден са забравили.Тук обаче е различно.Имам усещането,че всички ме гледат с неприязъм и се чудя,дали да не си тръгна още сега.Но всякаш съм вързана с невидимо въже за мястото си,защото не помръдвам,докато не минат и останалите осем момичета.Които да му се не види с едно или две изключения,се справят страхотно.Това просто не е честно.Как може да ги бива толкова?А същевременно аз да съм такова дърво.След като всички минахме,Ана продължи да пише някакви неща и предполагам в момента обмисля кои момичета да вземе.Ако бях на нейно място,вече бих ги определила,но тя най-вероятно си има критерии за оценка.И докато чакам,едно тъничко гласче в главата ми казва „Дано ме изберат".С удоволствие бих ударила това гласче с мокър парцал.