Любов от пръв поглед/A love of first sight

Четиридесет и четвърта глава

- Още веднъж да те чуя да говориш така... - заканвам се на гаджето си не на шега, след като тотално ме ядоса по време на тренировката.

- Нищо не съм направил - отговаря ми той, колкото да каже нещо. Почти съм убедена, че дори не ме е слушал.

- Направил си. Спести си тъпите коментари за сексуалната ориентация на хората за някъде другаде, не в залата - заяждам се аз.

- Не мога да разбера защо го защитаваш толкова. Да не си му адвокат случайно? - не ми отстъпва той, а тъй като си знам стоката, съм наясно че няма и да го направи. Затова ако искам да си спестя главоболията, по-добре да отстъпя.

- Просто ни е треньор и трябва да се отнасяме с уважение. Не да го наричаш педал и да го питаш от коя страна на тротоара е!

- Ама той си е такъв - отговаря ми възмутено.

Мен ако питате, Оливър просто все още не е опознал новото място на което живее, както и манталитета на хората, затова се държи малко странно и неуверено. И това дава повод на Андрей и Дани да го спукват от подигравки напоследък.

- Добре, разбирам че не го харесваш, но ще трябва да го изтърпиш още малко. Така че отново ще те помоля да си спестиш коментарите!

- Ако това ще те накара да спреш да мрънкаш..

- Да, ще ме накара.

Подобен разговор водим за най-малко трети път и вече взе да ми писва. Андрей се държи ужасно с Оливър и вече ме изнервя. Просто не виждам какво лошо е направил треньора ни. Първоначално подмятанията бяха по скоро забавни и дори им се смеех, но вече взе да прекалява. Освен това е привлякъл и Дани на негова страна и постоянно го подиграват в коридорите. Висенето по въпросните коридори и скатаването по диваните във фоайето на сградата са ни обичайно занимание напоследък. И това е така просто защото тренировките ни вече са толкова интензивни, че отиваме там в десет и се прибираме чак следобяд.  Дните се нижат един след друг и не правя почти нищо друго освен да танцувам.

Можете ли да си представите, миналата седмица бях забравила, че с Андрей правим два месеца от както сме заедно. Той ми беше донесъл цветя и се почувствах като пълна глупачка, че дори не знаех какъв е повода. Обикновено момичетата помнят тези неща и се сърдят на момчетата, че те ги забравят. Защо по дяволите при нас всичко е наобратно??