Любов от пръв поглед/A love of first sight

Тридесет и втора глава

Една седмица по-късно

Колкото повече време минава, толкова повече се убеждавам, че понякога криенето на връзката ни с Андрей може да бъде забавно. Имаме си преструвки, тайни знаци, а вече дори и тайни места на които да се виждаме. Новото (и вече любимо такова) е покрива на една бизнес сграда близо до вкъщи. Не е подходящо когато вали, но през останалото време е приятно, нависоко е и никой не знае, че идваме тук. Като изключим охранителя на сградата, който отначало се опита да ни изгони, но успяхме да намерим общ език. Добре де, Анди намери общ език с него. Мен ако питате май го подкупи..

Чувството в залата обаче е все едно съм влязла в двора на съседите да крада от дървото с крушите им, а те да са там. Да, хем нередно, хем неудобно, ама я има тръпката. Но поради някаква странна (дори може би извратена) причина, това ме кара да се привързвам и да желая Андрей още повече. Вярна е тази работа, че забраненият плод е най-сладък.

Днес ни е четвъртата тренировка за националното състезание и дори не мога да повярвам че стигнахме дотук. До преди месец или два бих се изсмяла в лицето на всеки, които каже, че ще участвам изобщо в състезание, а сега се готвя за национално такова. Еха..

Оказа се, че състезанието ще се проведе във Варна. Което е най-страхотното нещо от цялата работа, защото ще сме там за три дни или с други думи вече си мечтая за Вивиан и Анди на плажа... Да, мечтите са безплатни.

Алекс и Мария вече не идват на тренировки, просто защото няма какво да подготвят. Но отсъствието им се усеща и определено ми липсват.

Умът ми сега е изцяло концентриран върху новото движение. Освен че ми се вижда изключително сложно и опасно, не мога да разбера как това би могло да се включи в какъвто и да е било танц. Треньорите още в началото ни предупредиха, че хореографията е смесица от модерни танци и акробатични танци, затова ще има доста поддръжки. В това движение партньора ми трябва да ме вдигне във въздуха, като с една ръка държи крака ми, а с другата ме придържа за талията, а моите свободни ръце и крака трябва да са максимално грациозни. И всичко това изглежда колкото красиво, толкова и невъзможно.
Не ме разбирайте погрешно. Не че нямам доверие на партньора си. Ако той не се справи, то кой би. Нямам вяра на себе си.
Хвърлям поглед към Вики, която бърчи недоволно нослето си и на Бела, която си играе нервно с пръстите си. А, значи не само на мен не ми харесва положението.