Любов от пръв поглед/A love of first sight

Първа глава

    Прибирам се вкъщи, колкото да се преоблека и заварвам апартамента празен. Нищо ново под слънцето. И след като сменям спортния си аутфит с подходящ за разходка, излизам. Маги предложи да ме вземе от вкъщи с колата, но предпочитам да вървя до уговореното място, затова и отказвам. Обещах и още вчера да отидем в любимото и заведение и след това да се разходим. Честно казано,не харесвам много това кафене, но реших да и направя кефа. Вървя със слушалки в ушите и когато наближавам уговореното място, я виждам. Хмм,както винаги е на време. С прекрасната си дълга кафява коса, вързана на конска опашка и със савършения си грим изглежда прекрасно. Когато и тя ме забелязва се втурва към мен и завършваме сцената с щастлива прегръдка.
- Най-сетне да те видя! - казва и се смее, а веселия и тон веднага ме кара да се усмихна. - Как си?
- Страхотно както винаги- отвръщам на мига. Тя беше свикнала, че през по-голямата част от времето съм в добро настроение,какъвто е и днешния случай.
    Влизаме в заведението, въпреки че мрънкам да седнем отвън, защото времето е хубаво. След като си поръчваме, Маги започва да ми разказва за това, какво се случва в работата и.
   -Представяш ли си, тази Боряна си мисли, че може да вземе моята група. Моята! Аз ги подготвям за тази изява от месеци!- изрича ядно, и без да си експерт може да разбереш, че грам не иска да си даде групата
  - И от къде на къде е решила че може?- питам с същия яд. Брей, тази Боряна за коя се мисли, че да ядосва приятелката ми. Та тя е най-спокойния човек който познавам.
  -Незнам, явно се мисли за нещо повече от останалите. Освен това Мая ми е довела двама нови, които май ще ми създават проблеми.
    Разговорът ни продължава с проблемите ту на едната, ту на другата, докато Маги не сменя темата.
   -Хей, знаеш ли че Ана, една от старшите треньорки в "Щатската", си търси нови танцьори. - изтърсва тя.
  - Ъм, не, защо?- Наистина си беше странно. Макар да ми беше интересно да я слушам, никога не съм проявявала интерес към тази област.
- Как защо, трябва да идеш да се пробваш!- тръсва си чашата на масата, все едно съм задала най-глупавия въпрос. Всъщност тя е тази, която е полудяла. Със сигурност не се чува какво говори, защо аз с  танцуването съм тотално скарана. Или с други думи, аз и танците сме като слоновете и стъкларските магазини- не се харесваме.
  -Шегуваш се - буквално и се изсмивам в лицето. Който смях се превръща в истеричен кикот, към който и тя се присъединява.
  -Добре, посмяхме се, сега сериозно- започва Маги, хванала се за корема, което я кара да не звучи толкова сериозна. - Трябва да отидеш, това е невероятна възможност, тя е прекрасен треньор, а рядко търси хора за сформиране на групи.
  Звучи толкова професионално и толкова не за мен, че направо се чудя защо водим този разговор
   -  Наистина звучи като добра възможност- подхващам за да не я обидя - но ти полудяла ли си, аз не мога да танцувам.
  -Нали затова ще отидеш, за да се научиш! - започва да ми обяснява като на малко дете, а аз въртя недоволно очи - Нищо няма да ти стане, ако поне си размърдаш задника и отидеш. И без това може да не те приемат.
  - Това вече ми звучи добре- срязвам я  и сега тя започва да върти очи. Явно е решила, че трябва да го направя, само че има проблем, защото аз НЯМАМ желание.
  - Кога за последно си правила нещо ново и различно? - стрелва ме с въпрос и приковава погледа си в моя. Това е удар под кръста. Тя знае, че си обичам зоната на комфорт и не харесвам много промените. И тъй като не и отговарям, тя продължава. - Именно!! Точно затова ще идеш.
  - Не искам да ходя, само ще се изложа!
  -О, изобщо не ми минавай с тези- казва ми строго и за момент се почувствах, все едно съм някой от учениците и.
  - Защо не ме научиш ти?- тросвам се аз.
  -Защото не искам! Ходи и се учи- отвръща ми и отново започваме да се смеем. Макар и често да спорим, знам че ми мисли доброто. И въпреки това, тактично и сменям темата, с темата за момчета- любимата и. Знам, че така няма да се откаже, но поне за малко ще ме остави на мира.Когато изпиваме соковете си, отиваме в парка  за една доста дълга разходка. Вече разделяйки се обаче, Маги ми виква
   -Да не забравиш, 10 часа в залата и само да разбера, че не си отишла-вдига ми заканително пръст.
  - Чао, Маги!-провиквам се в отговор.
    Истината е обаче, че сериозно се замислям над предложението и. Все пак е права. Трябва да опитам нещо ново, преди да съм умряла от скука. Пък и да ме отрежат нищо не губя, нали?