Любов от пръв поглед/A love of first sight

Осма глава

     Агрх, този ден не върви на добре. Първо, трябваше да стана още в седем часа, за да отида на училище. И още преди да съм стъпила в сградата,  вече съм се скарала с Калина, моя приятелка. Адски много я обичам, но сама си прави проблемите и определено не заслужава такова отношение. Но когато се опитах да и го обясня, ме обвини че аз не я разбирам. Както и да е, скарахме се. Освен това никой не е в настроение днес. А и ми възложиха такова разкошно домашно за утре, че и след две седмици няма да съм готова с него, а е за утре.  Сега е два часа и отивам в залата, най-вероятно за да окончателно да обявя деня за скапан.
За щастие, да не повярва човек, днес съм на време в залата, но радостта от този факт се стопи, когато видях, че и момчетата са тук. Оф, не можеше ли днес да сме си само момичетата…. Вивиан, стегни се. Стига си хленчела.

     С Бела и Вики се заговорихме за това колко ни е гадно да се върнем в училище, а малко след това Ана влезе. Йей, най-сетне нещо хубаво.
-Здравейте деца.Да не забравя да ви кажа..-хвърля поглед на папката, която е стиснала в ръце – Момичета, утре трябва да отидете горе на проби за костюмите. Хайде сега,  да започваме.

Андрей идва при мен с видимо нежелание и ме гледа, всякаш съм нещо намерено на улицата.Което е обичайното му състояние, но незнам защо днес страшно много ме дразни, затова кръстосвам войствено ръце пред гърдите си.
-Няма ли да започваш? – пита ме и макар да звучи като нормален въпрос, тона с който го казва е повече от кръсноречив, че не е никак добронамерено настроен.
-Имам намерение първо да се разтегна, ако нямаш нищо против – вдигам вежди предизвикателно и изглежда не очакваше да го нападна. Изражението му се промени, но определено не се озлоби, както очаквах. Пристъпи от крак на крак и прокара ръка през косата си. Което беше жест, който за секунда ми секна въздуха, но се овладях бързо, завъртях се и отидох при гредата.
- Хей, всичко наред ли е? -  пита ме Бела, която също се разтяга.
- Да, разбира се – отвръщам аз.Май си изпуснах нервите повече от приличното.Обикновено съм много спокойна личност, но когато целия ден върви накриво, направо ми се скапват нервичките. Поглеждам киселата си физиономия в огледалото. Грам не ми отива, но какво да се прави…Минавам набързо през упражненията си и се връщам при Андрей.Този път започвам без да чакам неговата заповед, но краката ми ме предават и често бъркам. За което отнасям няколко забележки, една от които от Ана, за която ми стана наистина криво.В един момент вече ми дотяга дотолкова,че съм готова да се разрева от яд, но вместо това решавам да пийна малко вода. Отивам при вешите си и тъкмо си вадя шишето и сядам, когато партньора ми цъфва пред мен. Не ми е ясно какво иска, но със сигурност няма да ми хареса и затова решавам да го игнорирам.
- Днес нещо не си в настроение, а? – пита ехидно той.
Ха-ха, на теб как ти се струва?