Любов от пръв поглед/A love of first sight

Трета глава

       Понякога чакането може да те убие.Или поне да те измъчи.Точно това се случва с мен в момента.Чувствам се всякаш съм в „Стани богат” и всеки момент ще обявят дали съм отговорила правилно на  финалния въпрос.Стомахът ми се е присвил в нервно очакване.Повтарям си наум,че наистина не е толкова важно и че най - вероятно  (направо със сигурност) няма да ме избере,но това не ми помага.Забелязвам обаче,че не само аз съм неспокойна.Две момичета,чиито имена не си направих труда да запомня,си шушукат нервно.
След седем дълги минути чакане (ахам, засичах ги), треньорката явно най-сетне е взела решение и идва при нас с вдъхваща респект походка.Всички се изправят,а аз просто нескопосано следвам примера им.И Ана заговаря:
- Благодаря на всички, които отделиха време и усилия да се включат.Справихте се много добре,а сега е време да обявя имената на тези,които съм одобрила.
Тези нейни думи ми звучаха като началната реч на края на пребиваването ми тук.И точно за това искам да свърши по-бързо.
-Трите момичета,които избрах са:Мария,Виктория и Бела.Бяхте страхотни-довърши тя.
Изобщо не съм изненадана.Те наистина бяха най-добри.Представиха се много добре и заслужават това.Усмивки се появяват на лицата им и мога да кажа,че се радвам за тях.Дори не съм разочарована.
-И за резерва избрах Вивиан-добавя треньорката
Гласът и нахлува в главата ми и направо ми идва да изкрещя от изненада.Тя избра мен!!Каза моето име!! Наистина ме избра!!!И колкото и да го повтарям, ми е трудно да го осъзная.
-Момичетата, които избрах могат да дойдат за да получат екипи и документите си.На останалите благодаря и се надявам да се видим скоро.
Тръгвам да ставам,но бързо се сещам,че всъщност ме избра и трябва да остана.Ето точно толкова не ми се вярва.Пет или шест момичета стават и тръгват и мога да видя разочарованието по лицата им.Истината е,че по мое мнение повечето от тях заслужават това място повече от мен.Изчаквам трите момичета да минат при Ана и подочувам части от разговора им.Когото приключват,аз се насочвам към нея,но Мария ме спира:
-Поздравления,че те избра.Беше....изненадващо-казва с мил глас,но по начина по който изплю последната дума ми се струва,че изобщо не се радва.Надявам се да не е  нещо лично,защото нищо не съм и направила.
-Благодаря Ви-казвам на треньорката,защото наистина съм и  благодарна.Въпреки ,че бях категорично против цялата тази работа,се радвам ,че ме избра.Така ми дава шанс да се изправя пред ново предизвикателство.
-Не ми благодари.Все още имаш да учиш ужасно много неща,но ми  се струва,че имаш потенциал и реших да ти дам шанс.
-Ще се постарая да не Ви разочаровам – отвръщам и аз и ми се струва,че я гледам всякаш е Господ.
-Както вече разбра,ти си резерва,което значи,че ще ни помагаш ако има някой болен или контузен.Но ти,също като останалите ще се обучаваш и ще трябва да се справяш не по-зле от тях.Нали ме разбра?
В началото си мислех,че не ме харесва,но всъщност е доста мила,стига да поиска.Кимвам отвърдително,в знак че съм разбрала.
-Утре те искам тук в осем часа.Трябва да ти покажа някои неща.
Алоу???Осем часа? През ваканцията!Че кога се очаква да се наспя?
-Добре.В осем часа- промърморвам все пак,защото не смея да споря.Може пък да не е чак  толкова зле.Все някак ще стана.
-И не закъснявай – добавя с усмивка и ми дава нещата.

Направо съм като замаяна от щастие.Приета съм в Академията,което само по себе си е чисто постижение.Обаждам се на Маги,за да и съобща за успеха си,а тя май се зарадва дори повече от мен.И научих,че тя няма пръст в това че ме избраха,което ме зарадва още повече.Да,точно така,бях си помислила,че е говорила с Ана за мен,но се оказа,че не е така.Прибирам се вкъщи и разопаковам плика,който Ана ми даде и разглеждам какво има вътре.Декларация,формуляр,програма за тренировки екип...Според тази програма би трябвало утре да съм там в 12 часа,но няма значение.Обаче като гледам,има тренировки почти всеки ден,което звучи натоварващо.Е,ще се справя все някак.Това,че не съм свикнала на кой знае какво физическо натоварване едва ли е в мой плюс,ама ще свикна.След като еуфорията ми е преминала,ме хваща лека параноя дали и как ще се справям,но решавам да прогоня тези мисли от главата си.Затова си вземам суитшър и слушалките и излизам на разходка.Танцова академия-утре в 8 ще се видим!!