Любов от пръв поглед/A love of first sight

Четиридесета глава

Люси ме гледа така, всякаш мисли че току-що съм изпаднала в нервна криза или съм си изгубила ума.
Но не съм.
И след като и споделям идеята си, тя вече е видимо по-спокойна.
Веднага се обаждам на Маги по телефона и и казвам че трябва спешно да се видим, но се оказва че е заета днес и отменям спешното положение до утре сутрин, когато ще се видим на кафе.
Ако всичко утре се случи както съм го планирала, ще успея да реша всичките си проблеми. Е, може би не всички, но пък какво е живота без малко драма.

С Люси се разделяме тъй като тя трябва да иде да свърши нещо в залата, но на мен ми е странно, че не тръгвам с нея. Бях свикнала от време на време да отиваме там заедно. Сега не смея дори главата да си покажа в Академията.

Когато се прибирам, започвам да правя това, което винаги правя когато съм ядосана или объркана. Готвя. Този път се захващам със сложна торта с банани и шоколадов крем между блатовете. Отгоре я декорирам с промишлени количества сметана и стърготини от шоколад. Когато слагам готовото си творение в хладилника, се чувствам доволна и леко скапана от цялото това разбъркване на яйца и захар.

На следващия ден ставам и веднага започвам да се приготвям за излизането си, тъй като обещах на Маги, че ще се видим още в девет сутринта, за да може после тя да иде на работа.

- Добро утро - поздравявам я весело щом сяда срещу мен. Днес е облечена изненадващо официално и кестенявата коса се стели по раменете и.

- Добро да е, какво има? - пита тя и един сервитьор дотичва за да вземе поръчката и.

- Ще го карам направо. Имате ли свободни места във вашата зала?

- В "Елит плей" ли? Защо? - вдига вежди изненадано тя.

- Да, от Академията ме изритаха - съобщавам и.

- Какво? Но защо?

- Ще се изненадаш, но заради лошо поведение. Трябва спешно да намеря място, където да завършим подготовката си за състезанието - пояснявам, а тя ме гледа все по-изненадано.

- Олеле, изчакай да помисля - развълнува се тя. - След като са те изгонили, трябва да те вмъкнем някак в нашата бройка. Но аз вече пуснах моите документи, така че ще трябва да е някой от колегите ми.

- Мислиш ли, че има как да стане? - продължавам аз.
Знам че най-вероятно и създавам грижи, но наистина ми е много важно.