Събуждам се от светлината която нахлува през щорите на стаята, и тъй като те са оранжеви, всичко ми се струва оранжево. Когато се опитвам да се обърна по гръб обаче, тялото ми тотално отказва да го направи. Глава, крака, ръце...всичко ме боли. А болката между краката ми е всякаш някой ме е изритал там. Все пак успявам да се извъртя и забелязвам останалата част от обстановката и всичко вече се подрежда в главата ми.
На триста километра от дома си съм, носещият отговорност за нас хореограф е по-неориентиран от мен самата (Ако това изобщо е възможно), нямам телефон и снощи правих секс за първи път.
Мога да кажа само Ехаа..
Чак ми е трудно да повярвам, че това е моят живот.
Странно, но Андрей го няма. Все още съм твърде сънена, че да го мисля, затова забивам глава във възглавницата отново.
Припомням си конкретни сцени от вчерашния ден и се усмихвам сама на себе си.
Най-вероятно пак съм се унесла, защото се събуждам от хлопването на вратата.
- Добро утро, паспалано - влиза той с чаша от която се разнася аромата на кафе и аз присядам в леглото. Оф, имам чувството че ме боли дори повече от вчера.
- Добро - ухилвам се на начина по който ме гледа, всякаш ме вижда за първи път.
- Как се чувстваш? - пресяга се и ми подава едната чаша с кафе.
Все едно ме е сгазил любовния влак.
- Много добре - отговарям и отпивам от чашата, а той се подпира с една ръка на шкафчето и ме целува по косата. - Харесва ми.
- От кафемашината пред магазина е.
-Да се грижиш за мен - поправям го аз. - Но и кафето си го бива - вдигам глава за да го погледна, на лицето му е изписана типично момчешката крива усмивка и ми е трудно да си представя по-добро начало на деня.
- Няма да е зле да ставаш. След малко трябва да сме долу - съобщава ми и отива да си търси нещо в куфара.
- Ако успея да стана - промърморвам по-скоро на себе си. - Колко е това малко?
- Ей толкова - обръща се и ми показва съвсем малко разстояние между палеца и показалеца си.
- Добре де, ставам - измъквам се от леглото и се опитвам да намеря възможно най-безболезнената походка, след което започвам да ровя в моя куфар.
- Боли те, нали? - пита ме, очевидно наблюдавал внимателно нескопосаното ми ходене.
DU LIEST GERADE
Любов от пръв поглед/A love of first sight
RomantikТя е обикновено,мило и добро седемнадесет годишно момиче. Животът и е нормален и дори скучен,до момента в който отива в танцова зала. Там среща Андрей -властен и надут,но въпреки това харесван от всички. За кратък период от време, той я научава не с...
