Любов от пръв поглед/A love of first sight

Двадесет и шеста глава

Вадя си лист и химикалка и сядам да пиша задачите си за деня. Да, в осем часа сутринта, знам, не съм нормална. Просто така ми е по-лесно да си организирам времето, пък и за отвеян човек като мен един списък никога не вреди.

● На стаж
● На репетиция в два
● Да отида до училище
● Да се подстрижа
●Да напазарувам....

Станаха твърде много неща,  че да успея да ги свърша за един ден, затова се обаждам на Ваня - жената, която отговаря за стажа ми и и казвам, че закъснея. А като си помисли човек, че онзи ден спах през почти цялото време.

Първо избирам да ида в училище. Не ми е особено голяма тръпка, но нямам избор. Тъкмо поемам по коридора за кабинета на секретарката, когато засичам бившата си класна. Еха, имам чувството че изникна от нищото.

- О, здравей миличка, какво те води насам - пита ме бързо и ведро тя.

Попринцип не съм любимка на учителите, но специално тя ме харесваше. Преподаваше ми литература и с интерес следях часовете и. Всъщност много я харесвах като учител. Винаги се е стремяла да ни помага и то не само с уроците, освен това е толкова миличка.

- Здравейте, госпожо! - поздравявам я и моментално се усмихвам. - Трябва да оставя едни документи при секретарката.

- Леле, колко си пораснала - избъбря тя. Странно, мога да се закълна, че ме видя на завършването миналата седмица. - Я кажи как си, има ли гаджета? - започва да ми шепне на  ухото.

Всякаш има кой да я чуе. Обаче май се е чалнала. Освен това винаги, ама винаги съм мразила този въпрос. Предимно защото се задава от хора, които си нямат и понятие как върви живота ти. Типично клюкарски въпрос.
Но сега го мразя още повече. "Ами, само ми се ще" - отговарям и мислено, казвам и че бързам и и пожелавам хубав ден.

След това отивам при фризьорката си, чието студио удобно се намира точно до училище. Налага се да изчакам малко, затова забивам поглед в една брошура за кератинова терапия. Поглеждам си в телефона и виждам,  че Андрей ми е писал. Странно. Макар че се познаваме вече от доста време, а и прекарваме доста време заедно, сме си писали всичко на всичко пет пъти.