Любов от пръв поглед/A love of first sight

Тридесет и осма глава

Днес съм със смесено чувство на притеснение и нетърпение. Това е така, защото утре ще определят коя двойка ще се яви на състезанието и на днешната тренировка имаме последен шанс да покажем на какво сме способни. Затова решавам да отида почти час по-рано, просто за да се подготвя добре. По пътя натам си слагам слушалки и настроението ми е толкова добро, че дори на моменти се улавям как вървя с танцова стъпка.

Когато влизам в празната зала се чувствам толкова развълнувана, че ми иде да се разкрещя. Не ми се иска да си правя разни  прибързани заключения, но си мисля че утре ще изберат нас. Може да създаваме дребни проблеми от време на време, но истината е че работим много усърдно. След като Мария, която е наистина много талантлива се отказа, конкуренцията ни рязко намалява. Имайки предвид и факта, че Андрей също тренира от много време и той не е новобранец, а аз имам огромно желание, мисля че сме добра комбинация.

Между другото, в края на седмицата гаджето ми заминава на излет (без мен) с негови приятели. Аз и нямам желание да ходя. Не, не, сериозна съм. Наистина нямам какво да правя на палатка с още пет момчета, от които познавам бегло само двама. Нека да ходи да се забавлява по мъжки. И без това напоследък няма много време да се вижда с компанията си.

Докато упражнявам една стъпка пред огледалото, Бела влиза и си лепвам нацупената физиономия на лицето. Тези дни ми е станала специалитет. Момичето обаче прилича на същинско кълбо от нерви. Така е още от онзи ден и очевидно спречкването и с Кристиян е по-сериозно, отколкото си мислех.

- Здрасти - поздравявам я, но тя само ми кимва вяло. - Какво има? Пак ли Кристиян.

- За Бога, той изобщо не взема тренировките насериозно. Миналата седмица го молех да оставаме допълнително, не му се занимавало. Вчера същия цирк. А да не говорим, че той ме накара да участваме, не аз него... - заобяснява тя и малко ми прилича на вълна, която само е чакала възможността да се отприщи и да залее брага. Бих искала да и кажа нещо успокоително, но май е по-добре да я оставя да си излее мъката. - Честно, с това несериозно отношение доникъде няма да стигнем. Мамка му, вие как се справяте?

След  изричането на "Мамка му", тя слага ръка на устата си. О, наистина е очарователна.

- Андрей постоянно ме натиска да тренираме, а аз дори нямам желание да му гледам тъпата физиономия. Май трябва да си разменим партньорите - казвам и в опит да я развеселя.