Любов от пръв поглед/A love of first sight

Двадесет и четвърта глава

Ще ви дам един приятелски съвет. НЕ се напивайте. Просто недейте.

Събуждам се и нямам представа  нито къде се намирам, нито кое време от денонощието е. А главата ме боли толкова много, че имам чувството, че някой ме е бил с чук по нея. Опитвам се да стана от леглото, но ми е толкова замаяно, че не успявам от първия път. Гърлото ми е сухо и имам отчаяна нужда от вода, но не съм сигурна, че ако пия няма да повърна. С мъка се изправям и отивам до огледалото. Облечена съм в роклята от вчера и венецът все още се кипри на главата ми. Но размазаният грим и стърчащата коса ме карат да приличам по-скоро на карикатура, отколкото на купонджийка. Виждам че в рамката  на огледалото е забучена бележка и я вземам, за да я прочета.

Надявам се, че се чувстваш добре.
Ключовете ти са при мен, може да наминеш в залата да ги вземеш.
А.

Грам не се чувствам добре, защо ми даде да се напия толкова. А да, беше твърде зает с Мария за да забележи.

Въпреки че съм му крайно сърдита в момента, препрочитам бележката и се опитвам да си представя как биха звучали думите му. Вглеждам се в неравните, но подредени букви, след това прибирам бележката в шкафчето си.

Студен душ и два аналгина по-късно съм малко по-добре. Ама света все още ми е крив. А ми става още по-крив, когато майка ми се появява да ми чете лекция колко незряло ми е поведение. Едва ли има по-голямо наказание от това да си с махмурлук и да ти дуднат на главата. Мърморя и нещо в отговор, колкото да знае че я слушам, а накрая ми изпушва и и казвам, че трябва да ида в залата.

Не че толкова умирам от желание с това главоболие да излизам, като се има предвид, че навън сигурно е 40 градуса. Ама всичко е по-добре от родителска лекция за алкохола.
Мама обаче решава да ми нададе списък с хиляда неща които да свършва и вече хептем ми иде да се гръмна.

Когато излизам, установявам че походката ми е по-нескопосана и от вчера. Но все пак успявам да стигна до Академията, а когато влизам се изненадвам доста неприятно.

Андрей и Мария са единствените, които са в залата. Което ми се струва странно, защото днес нямаме тренировка ( треньорите имат работа и точно поради тази причина бяха избрали вчерашния ден за излизане). Те седят един до друг, допрели главите си и гледат нещо.