Любов от пръв поглед/A love of first sight

Осемнадесета глава

Последните няколко дни са същински несвършващ кошмар. И не, изобщо  не преувеличавам. Дотолкова гадни, че дори не ми остава време да ви споделя. Да започнем с най-малкото – училището . Края на годината е, всеки се бори за оценки и те изпитват по 5 пъти на ден. Освен това аз цял срок шикалкавех и се скатавах, та сега всички са ме погнали да ми дават тестове и изпитванки. Съответно когато не съм заета с училище или тренировки, пак си уча. Да, нито спя, нито имам социален живот.

Но има и по-лошо. И то много по-лошо. Андрей се опитва да ми стъжни живота всячески вече цяла седмица. Истината ви казвам, вече не мога да го гледам. Категорично отказва да ми говори, освен когато иска да ми се присмее  за нещо или да ми направи забележка. Още в понеделник се опитах да говоря с него с надеждата, че може да разбера какъв му е проблема, но нищо. Не се държи гадно само с мен. С Алекс също май не се разбират много добре. Мина ми през ума, че може би са се скарали заради онова с Мария, но Алекс  отрече. А Андрей не смея и да го питам. За сметка на това си говори с русокоската. Често ми се случва да ги виждам да си шушукат. Което ужасно много ме дразни.

Във вторник  представяте ли си, ми се скара, че съм му донесла кафе. Та аз му нося кафе от половин месец на всяка божа тренировка. Издразних се и вече не му нося. Да се оправя сам. Или Мария да му носи. Все ми е тая.

Основния проблем е, че не само ни се налага да дишаме един въздух в продължение на два часа, но и на всичкото отгоре танцуваме заедно. Почти съм убедена, че е поискал смяна, но явно му е била отказана. Аз няма да ходя да моля да си разменим двойките. Първо е непрофесионално, не че съм големия професионалист, но все пак знам, че не е редно. И второ, няма нужда да разпокъсваме друга двойка, само защото Андрей е говедо и не знае как да се държи с хората. Затова си се ритаме по цял ден. И съм като на тръни постоянно, а това че ме е страх грам не ни помага. Не са ми никак приятни движенията, на които преди се наслаждавах. Всичко ми се струва като едно безкрайно мъчение, което чакам да свърши. Тъкмо бях започнала да му имам доверие и започнах да задобрявам и БАМ. Пак се осрахме.

- Преди се справяхте с това движение – идва да ни мъмри Ана със строг тон. – Вижте какво, вие двамата тези дни сте пълна скръб. Крайно време е да се стегнете!

Ха, жено, не думай. Не бях забелязала. И докато аз се обяснявам като девственица,  че ще се оправим, партньора ми го раздава непукист. Преди пръв скачаше срещу тях, а сега мълчи.