Любов от пръв поглед/A love of first sight

Тридесет и четвърта глава

Андрей ми предлага да гледаме филм, а аз предлагам да е този от плаката му - "Бързи и яростни 7". Гледала съм го, но ще се радвам да го изгледам пак с него. Той е гледал всичките филми по сигурно десет пъти и дори мога да го чуя как си мърмори под носа репликите. Милият, доста се е концентрирал върху това да не ми обръща внимание и да си гледа филма, но не му го позволявам.

Когато изгледахме филма му казах, че следващия път ще гледаме Хари Потър. А когато ме уведоми, че не е чел книгите му съобщих че връзката ни е била дотук. Той разбира се, не ми се върза. И по-добре.

Решаваме да си тръгнем от дома му за да не ни спипат на място. Едно от умните ни решения. Той отваря гардероба си за да търси в какво да се преоблече, а аз се заглеждам в гърба му. Добре оформените ръце, раменете.. В гардероба виждам нещо познато обаче и скачам на крака.

- Хей, това не е ли моята тениска? - прекосявам разстоянието до гардероба и го избутвам. Издърпвам въпросната черна дреха и наистина се оказва това, което си мислех. Тениската ми с еднорога. Моята тениска. - Ще може ли да си я взема? - подмятам саркастично.

- Можеш разбира се - казва ми някак сконфузено и за първи път откакто го познавам ми се струва, че се чувства неудобно. За мен това е обичайно състояние, но на него никак не му отива. - Просто миришеше на теб - добавя на шега, но вече е късно.

Знам че ти е неудобно, Андрей. И въпреки че си мислех, че ще се чувствам добре ако го поставя в неудобна ситуация и се смея на негов гръб както той прави.. Не, не се. Изобщо. Разбирам защо го е направил. Аз също бих му откраднала всичките дрехи ако можех. Намирам го за сладко.

- Ти си много романтична гадина - прокарвам пръсти през косата му и го целувам. Той слага ръка на тила ми и се чувствам наистина, наистина добре.

- Чакай, тук накъде са и късите ти панталони - казва след като се отделяме и вече избухвам в смях.

Слизаме в хола и сядам на дивана за да чакам Андрей да излезе от банята. Не мога да седя на едно място обаче, затова решавам да стана за да разгледам. На шкаф в цвят венге има няколко рамки в снимки и ги разучавам внимателно. Ана и Кирил, на някое състезание предполагам, млади и много щастливи. Андрей като малък, също изглежда щастлив и много прилича на сегашното си аз, но може би малко по-не-отракан. Снимка на цялото семейство, правена на Коледа край елхата. Тук Анди е на 14-15 може би.. Изглеждат толкова сладки всички заедно. Точно под снимките има малко дърпащо се чекмедже и мен ме сърбят ръцете да го отворя. Знам, че не е редно, но го правя. Вътре има албуми и снимки, но в погледа ми се набива черна папка. Отварям я и с изненада откривам, че това е полицейски доклад. Очите ми бързо обхождат документа, но чувам вратата на банята да се отваря и бързо затварям папката. Напъхвам я обратно на мястото и и точно преди гаджето ми да влезе затварям чекмеджето.