Любов от пръв поглед/A love of first sight

Шеста глава

   Влизането ни в залата не беше посрещнато особено добре.Във времето в което ме е нямало,Кирил е подредил всички по двойки и в момента всеки правя някаква различна част от танца.Но щом ние влизаме,всички си прекъсват дейностите,за да чуят как ще ни овикат.Супер!
- А,вие най-сетне решихте да се появите - започна треньора да пляска саркастично след драматична тишина.
Така си и помислих.Не ми отне много време да разбера що за личност е.И все пак не мисля,че такова публично унижение е необходимо.
- Андрей,мислех си,че държиш на мястото си тук?!Или все пак искаш да изхвърчиш?Хайде,започвайте!
Този човек ми става все по-противен с  всеки  изминал миг.Но чакайте малко.Тези думи не означават ли,че той е бил тук и преди.О,не.Изобщо не бях си и помисляла за възможността да е бивш възпитаник на Академията.Трябваше да го предвидя като възможност,защото сега се чувствам прецакана.А щом е танцувал тук и преди,най-вероятно се справя добре.А аз имам нужда от някой,който да не се.О, това не е  честно.И знам,че го повтарям за милионен път,но наистина не е.От краткото ни познанство,останах с впечатление,че изобщо не е по милото държание,а в комбинация с умения по танци,каквито на мен ми липсват,ще ми се стори истински ад.
Единственото положително в цялата скапана ситуация е ,че за първи път не се карат само на мен,което ме прави щастлива.Извръщам поглед,за да видя какво прави Андрей,но от цялото викане на лицето му заигра ехидна усмивчица.Ама че арогантност.Как може да се подиграва така на треньора си?Макар че,като се замисля,по-добре да реагирам като него,отколкото да се червя като домат.

И ако си мислех,че влизането в залата е било гадно,о колко бях сбъркала.След като си стоварих нещата на дивана,реших да изпълня първото правило на което ме бяха научили,а именно да се разгрея,въпреки че всички бяха започнали да упражняват части от танца.Така или иначе винаги вървя на обратно,така че нищо ново под слънцето.Андрей обаче не подследва моя пример,а вместо това се подпря на една от стените.Нещо ми подсказва,че дори да го подканя,едва ли ще има успех (най-много да ми се изсмее или разкрещи),затова и не го правя.Минавам през всички упражниния,които съм наизустила от вчерашната тренировка и се насочвам към празното пространство,което останалите са оставили.Партньора ми този път идва без покана,което е добре.Обаче идването му до мен ме накара да се чувствам адски неудобно.Първо,нямам никаква представа какво трябва да правя.Второ,до сега не съм танцувала с някой друг (освен на спортни танци в детската градина,
но не мисля,че се брои,освен това е било толкова отдавна,че изобщо не си го спомням).И трето,този човек има изключително особено и властно присъствие,което изпъва всеки нерв в тялото ми.По не особено приятен начин.Плахо оглеждам какво правят другите,но всеки си прави нещо различно.Ако Ана беше тук,нямаше да допусне такова нещо.Щеше да ни накара да работим всички заедно или поне така предполагам.Но понеже не е тук,а все нещо трябва да се прави,започвам със солото си.Започвайки стъпките си,за щастие успях да видя идващия треньор и избегнах сбъсъка си с него.
-Вие няма ли да започвате?Или не знаете какво правим,защото закъсняхте?
-Знам какво правим - сопна се Андрей до мен,което почти ме накара да подскоча от изненада.Явно не изненада Кирил обаче,защото само изсумня и най-вероятно отиде да тормози друга двойка.
И така тренировката ни започна.Моя корем се вързал не на възел,а направо на панделка от нерви.Знам си стъпките добре,така че с това нямам проблем,но да танцувам с Андрей не е никак лесно.Може би факта,че не си говорим също не ми е в помощ.Наложи се да направя първата част няколко пъти,а последият път,при завъртането изгубих равновесие и се наложи да спра по средата.
-Така изглежда всякаш си пияна – чувам партньора зад гърба си и се обръщам.Значи седи и ме наблюдава къде ще се издъня?! – Вдигни си крака по-високо за да не губиш баланс.И по-бавно,никой не те гони!
Изсумнях тихо и опитах по неговия начин. И взе че ми се получи,на което си се усмихнах вътрешно.Не е необходимо да му показвам,че ми е помогнал.Повтарям цялото соло отново и този път ми се получава добре(за което ми идва да се разкрещя от щастие) и без всякакво предупреждение Андрей идва и ме хваща през кръста за да продължим нанатък.Обаче ме изненадва прекалено много,за да не се напрегна и това май си пролича.Докосването ми беше чуждо,но нямам право да се оплаквам,затова просто си подавам ръката.И когато пръстите ни се срещат,по тялото ми протича ток.Което звучи като клише, и да, определено е такова,затова не му обръщам внимание.Продължаваме със стъпките,но моментът с обръщането нещо не се получи.Направо си се провали,защото СЕ БЛЪСНАХ в него.И добре е че има ловки движения,иначе и двамата щяхме да сме на земята.Добре,макар че се оплаквах,има си и добри страни да имаш добър партньор.Поне знае  какво прави,за разлика от мен.Извиних се че го блъснах,понеже ми стана страшно неудобно,но той не каза нищо.Само се върна в изходна позиция,за да започнем отново.И тъй като не отреагирах веднага и явно съм се заседяла,ми тупна с крак по пода.Което не беше никак мило.Може постоянно да го блъскам и да имам забавени реакции,но все пак не заслужавам такова отношение.Нали така?И един хубав ден ще му го кажа!
За мое облекчение останалата част от тренировката не мина по-зле,което е добър знак.Естествено често бърках стъпките и отнасях още критични погледи,но мисля че ще свикна с това.Пък и мисля да се поопражнявам вкъщи,май няма да ми се отрази никак зле.Тренера си изказа мнението за днешната тренировка(не особено положително,разбира се ) и ни съобщи часа на следващата тренировка.
Отидох да си прибера вещите и тъй като видях,че Андрей все още не е тръгнал,реших да се пробвам да завържа разговор с него.
-Казвам се Вивиан,приятно ми е - казвам в опит да оправя катастрофалното ни запознанство и с лека ирония,застанала пред него,докато си рови нещо в телефона.Той вдига раздразнен поглед в мен,който ме кара да отстъпя с крачка назад.
-Ако си мислиш,че ще бъдем приятели,лъжеш се-изтрелва и забива поглед обратно в телефона си.
Решавам,че поведението му е крайно незряло и затова се врътвам и си тръгвам.На стълбите се засичам с едно от момичетата,които бяха в залата преди  малко.Решавам,че е добре да си намеря приятели тук и  я заговарям.Казва се Бела (и името и отива,защото наистина е красива) и се оказва много мило момиче.Говорихме си през целия път до вкъщи,но най-странно ми се стори „Имаш късмет,че танцуваш с него,много момичета искат да са на твое място”.Не разпитвам защо мисли така,но далеч не съм на нейното мнение.Да танцувам с Андрей е странно и дори плашещо,но не  и късмет.Освен това дори и професионален психолог не може да ми обясни поведението му.Но това не е важно в момента,защото съм скапана и наистина се нуждая от душ и от сън.