Любов от пръв поглед/A love of first sight

Тридесет и девета глава

Повтарям си, че можеше положението да бъде и по-лошо. Като се замисля, не ми се вярва да изгонят Андрей от Академията.
Все пак той им е син, не биха му го причинили.

"Отстранена си дисциплинарно" - звучи ми толкова натруфено и лошо, всякаш съм сторила огромно престъпление, като съм целунала гаджето си.
Не обичам да падам по гръб, но за съжаление този път родителите му победиха. Изгониха ме, а той ми е бесен и не иска да говори с мен. Прецакан и него и себе си по всички параграфи. Надявам се само майка ми да се окаже права и когато се върне, да ми даде възможност да говоря с него.

Късно вечерта, след като няколко пъти се опитах безуспешно да се свържа с него се свивам в леглото, където да си помисля на спокойствие. Не че някой ме притесняваше и до преди малко, но друго си е да си лежиш и да си мислиш. Удря ме носталгия и ставам за да измъкна плика с нещата от залата. Вадя си вещите и  ги връщам на предполагаемите им места, докато не се натъквам на една от неговите тениски. Явно е искал  да разкара всичко от стаята на третия етаж, което да си призная е умно. Надявам тениската през главата си и се сгушвам в нея за да усетя познатия и аромат.

На следващия ден се събуждам прекалено рано. Бях свикнала да съчетавам ходенето в библиотеката и залата и сега, когато не ми се налага да правя нито едното, нито другото, се чувствам леко празна. А това че Андрей продължава да ме игнорира упорито ме кара да съм още по-празна.

-Добро утро - казвам на мама и отивам при кафемашината.

- Новини от Андрей? - пита тя и се чудя няма ли по-приятна тема за  обсъждане от това рано сутрин.

- Не ми отговаря - като го казвам осъзнавам колко тъжна и жалка изглеждам.

- Може да няма обхват - предполага тя.

- Може и да не иска да има обхват - включвам се в предположенията.

- Предлагам ти да се измъкнеш от пижамата си - обхожда с очи тениската на Андрей - и да излезеш с някоя приятелка. Бих останала с теб, но съм на работа, така че по-добре излез да се разсееш малко.

Кимвам и вяло, макар да не съм сигурна дали искам да изпълня това, което ми е казала. Грам не ми се излиза, но това да седя сама вкъщи и да се чудя дали мога да оправя нещата и да се мъча също не е вариант. Затова решавам да се чуя с Люси и явно днес късметът ми се усмихва, защото каза че няма лекции и ще мога да отида в тях за да я видя. Това ме кара да се чувствам мъничко по-добре, защото там винаги е много уютно и мога да се отпусна.