Минаваше три сутринта, когато самолетът кацна на летището в Сеул.
Или поне в толкова пишеше, че ще пристигне. В интерес на истината самолетът закъсняваше с половин час и всички започнаха да се тревожат.
- Здравейте! - чу се весел глас зад тях и всички се обърнаха.
- Тейонг! - възкликна леля му и отиде да го прегърне ,а след нея тръгнаха Марк и Дойонг.
Всички бяха в обща прегръдка, когато гласът на Тейонг ги накара се го оставят да диша:
- Хора, въздух! - молеше се той и скоро другите го пуснаха да диша.
- Липсвахте ми! - каза сладко той.
- Да, ама ти така и не се сети да ми звъннеш, да ме чуеш. Завря се там в Япония, а нас кучета ни яли! - намръщи се Мрак - Знаеш ли, че трябваше да ходя сам до баба и да я слушам как мрънка, че ти не си отишъл?!
- Липсваше ми! - каза Дойонг и перна приятеля си по ръката - Идиот.
- Ох, хайде да се прибираме, че съм изморен. Преминах през толкова много неща, за толкова кратко време...
- Какво е станало? - попита Марк.
Тейонг се наведе към ухото му и каза тихо:
- После ще ти разкажа...
~××××××××××~
Такамммм, обещах си, че няма да правя продължение, само че... Кхъм... Май не се справих много с тази задача...
YOU ARE READING
Love talk
Fanfiction~× Продължение на Lost in Japan ×~ Най-накрая Тейонг се връща в Корея, решен да завърши и най-накрая да се разкара от това тъпо училище, където четири години подред го тормозеха. Само че, момчето си няма и на представа, че проблемите му тепърва зап...
