reasons to hate you

1 ♕ ruby

Тичах по пътеката, поръсена с малки бели камъчета, едва поемайки си въздух. Лицето ми беше по-червено от камъка, висящ на врата ми, с който споделях едно и също име. От силния дъжд потникът ми беше залепнал по тялото, а шортите ми бяха натежали сякаш всеки момент ще се свлекат надолу по краката ми. Сакът, който носех на едно рамо, се удряше в гърба ми с всяка крачка и най-вероятно вече имах синина, но не ми пукаше. Щях да закъснея. Защо забравих за вечерята, дявол го взел?

Бях на няколко крачки от задната врата на къщата, когато се подхлъзнах и задникът ми се срещна със земята.

-Ауч! - изсъсках на себе си, подпирайки се, за да стана.

Вратата пред мен се отвори и очите ми срещнаха тези на майка ми, Ленор Сътън. Носеше синя рокля с къс ръкав, а дългата й руса коса беше прибрана в кок. Сините й очи бяха подчертани с изискан грим. Всички казваха, че Ленор Сътън е младолика и красива толкова колкото дъщерите си, а когато я видех така наконтена, можех дори да кажа, че е по-хубава.

-Руби, къде се губиш? Лео се обади, за да каже, че ще ни вземе след петнадесет минути. - скастри ме майка ми.

-Много съжалявам! - измъмрих набързо и влязох в къщата. От мен капеше толкова вода, че веднага се беше образувала локва около мястото, където стоях.

-Хайде, отивай да се подсушиш и да се обличаш! - заповяда ми. - Оставила съм роклята ти на леглото.

Не чаках втора покана и се затичах към втория етаж, където беше стаята ми. Мокра диря ме следваше, но бях сигурна, че докато се оправя мама ще е накарала някоя от домашните помощници да почисти.

След като влязох в спалнята си, захвърлих сака на земята, затваряйки вратата след себе си. Съблякох набързо мокрите си дрехи, слагайки ги в коша за пране и влязох в банята към стаята ми.

Пуснах топлата вода от душа, за да стопли измръзналото ми от дъжда тяло. Как можах да забравя за вечерята с Лео и семействата ни? Е, част от семействата ни. Баща ми беше на бизнес пътуване в Европа и нямаше да присъства. Братът на Лео, Деймън, също нямаше да е там. След смъртта на Айвъри миналата година, семействата ни не правеха грешката да ни съберат в една и съща стая.

Както и да е. Не искам дори и да си помислям за това чудовище, а камо ли да го виждам. Всъщност днес имахме хубав повод и не исках да си развалям настроението. Лео започваше собствен бизнес, който беше дъщерна фирма към тази на баща му. Само на двадесет и още студент, гаджето ми беше постигнало много. Не като мен.