reasons to hate you

42 ♕ ruby

Деня на смъртта на Айвъри
17:47

Излязох от бензиностацията, държейки туба с бензин в ръка. Успях да пробутам историята, че моя приятелка е закъсала с колата и ме е пратила да купя бензин. Не че беше нужно да се обяснявам. Никой не ме подозираше, но бях много нервна. Ами ако някой познат ме види и после навърже случките? Колко години се лежи за умишлен палеж?

Излязох навън, за да се прибера, когато видях Кейдън, облегнат на колата си. Симпатичният кафякокоско гледаше нещо в телефона си и се надявах, че няма да ме види, когато минавам покрай него, защото нямаше по какъв друг начин да се махна от бензиностанцията.

-Мамка му! - изпсува познат глас от другия край на бензиностанцията, където имаше монтьор на коли.

Обърнах се натам, виждайки Деймън. За жалост и той ме забеляза. Не каза нищо, но тръгна към Кейдън, който също ме погледна. И дотам бяхме с плана никой познат да не ме вижда.

Продължих към колата, до която вървеше и гаджето на сестра ми, където се беше подпрял и Кейдън.

-Да не си закъсала, Руби? - попита японеца и прибра телефона си в джоба на дънките. Очите му гледаха към тубата с бензин.

-Тя няма кола, Кейд. - отговори вместо мен Деймън, спирайки се ядосан до приятеля си.

-Сара си взе кола наскоро и закъса. Ще й занеса бензин. - излъгах. Вече бях близо до двамата мъже и от възпитание се спрях до тях.

-Искаш ли да те закараме? - предложи Кейдън.

-Няма нужда. - побързах да откажа като се усмихнах любезно. Не исках да изглеждам подозрително, но ако се съгласях, щяха да разберат, че Сара дори няма кола, камо ли да е закъсала някъде по пътя.

-Настоявам. Няма смисъл да ходиш пеша като ние сме с кола. - продължи да ме убеждава той, а Деймън стоеше отстрани със стегната челюст. Защо беше ядосан? Да не би вече да беше говорил с Айвъри и да се бяха скарали още повече?

-Не, наистина няма нужда. И без това обичам да се разхождам, а и колата на Сара е на близо. - обясних. Ръцете ми започваха да се потят от притеснение.

-Къде точно е закъсала? - включи се Деймън като ме гледаше без да отделя поглед нито за миг. Караше ме да се чувствам неудобно.

-Ъм... - млъкнах за миг. -Надолу по улицата към центъра. - едва успях да поддържам гласа си равен без излишна пискливост, която да ме издаде.