reasons to hate you

4 ♕ ruby

-Нямаш доказателства. Дори и полицията те мисли за побъркана богаташка, чието мнение винаги трябва да бъде чуто. Не си ли лъжкиня като обвиняваш хората публично без доказателства? Не си ли разглезена, след като родителите ти ти угаждат за всичко? След като моите родители не ми дават да си идвам вкъщи, когато ти си тук? Не си ли малка пикла, гледайки ме сякаш ще се разплачеш всеки момент? - злоба беше пропила думите на Деймън, а в очите му сякаш просветна гневен огън.

Сълзите напираха да излязат като въпреки опитите ми, една от тях се спусна по бузата ми. Побързах да я изтрия, но той я видя. Знаеше, че думите му ме нараняват.

-Мразя те. - гласът ми се пречупи, въпреки че се стараех да звуча сякаш не ми пука какво ми наговори преди секунди.

Беше прекалено близо до мен, карайки ме да се чувствам заклещена. Не можех да си поема въздух. Блъснах го назад и се насочих към вратата.

-Чувството е взаимно. - чух го да казва преди да връхлетя в къщата.

Минах покрай Кейдън, Гавин и Мадокс без да им обърна особено внимание. Когато влязох в хола, където се бяха събрали гостите, си проправих път през тях като отново не отразявах какво ми казват или дали въобще говорят на мен. Чух няколко пъти името си, но не се обърнах. Трябваше да изляза от тук. Той беше в къщата.

Излязох от имението на Нийл като продължих надолу по улицата. Щях да отида до близката бензиностанция и да купя гориво, за да си прибера колата, и щях да си легна.

Телефонът ми вибрираше в чантата, но не му обърнах внимание. Взех тубата за гориво от колата и продължих надолу към най-близката бензиностанция.

Вървях сякаш съм на автопилот. Не обръщах внимание на заобикалящите ме къщи.

През главата ми минаха редица спомени. Групичката на Деймън ми напомняше на миналото, когато Айвъри се навърташе около тях, когато те бяха просто страховитите батковци, с които не трябваше да говорим, когато това бяха гаджето и приятелите на сестра ми.

Никой не ми повярва, когато казах, че Деймън Нийл е убил Айв. Родителите ми ме накараха да се извиня на родителите му и ми казаха да не го приближавам повече. Това беше лесно, тъй като той живееше в Бранфорд.

Наистина ли родителите му не му позволяваха да се прибира, когато аз съм там? Сигурно ме лъжеше. Лео ми е казвал много пъти, че брат му се е надул, след като започнал да се състезава професионално, и не обръщал внимание на семейството си.