reasons to hate you

45 ♛ damon

Деня на смъртта на Айвъри
8:24

Имах малко работа в центъра сутринта и реших да изляза с колата, когато видях, че течеше. Мамка му! Това беше една от любимите ми коли. В понеделник имах важна тренировка преди да заминем за Италия, а нямаше с какво да се прибера в Бранфорд. Не исках да рискувам и да използвам автомобил, който видимо има някакъв проблем.

Писах на момчетата, за да видя дали някой е свободен, за да обикаля Голдъндейл с мен в търсене на работещ сервиз. Имах лош късмет, защото беше неделя и повечето почиваха. Единствено Гавин ми отговори, обяснявайки как туко що е прибрал Мадокс от някакъв бар и ще дремне, защото не е спал цяла вечер. Кейдън дори не беше видял съобщението, така че предполагах, че не се е събудил все още.

Е, и без това бях станал рано. Можех да свърша работата си и да отида на фитнес, а след това да потърся работещ сервиз. Качих се до стаята си, за да се преоблека, а на излизане, минах покрай отворената врата към стаята на Лео.

Брат ми туко що си оправяше вратовръзката, когато ме видя. Кой, по дяволите, носи вратовръзка в неделя?

-Хей, Деймън, може ли да те помоля за една услуга? - рече, идвайки до мен. -Татко настоява да отида на някаква конференция и щях да те питам дали може да взема колата ти? Знам, че наскоро блъснах моята, но обещавам, че ще я пазя като очите си. -гледаше ме жално.

-По-добре си хвани такси. Колата ми тече и не съм сигурен дали е сериозно. Ще я оставя на сервиз по-късно. - брат ми се намуси при думите ми, но ми кимна, разбирайки че е по-добре да не рискува да направи беля като кара повредения ми автомобил.

-Окей. А ти къде отиваш? - дооправи яката на ризата си.

-Имам работа в центъра и после ще ходя на фитнес.

-А вечерта вкъщи ли ще си?

-Защо? -свъсих вежди. Нашите нямаше да ги има тази вечер, но защо искаше къщата празна?

-Щях да поканя Руби и затова те питам. - обясни, а аз се опитах да се усмихна.

-Ясно, ясно! Не искаш да слушам стенания. - пошегувах се, въпреки че ми ставаше лошо като си представя Русия дявол в леглото с Лео. -С момчетата сме се уговорили да играем видео игри у Финли, така че терена ти е чист.

-Благодаря! - той също се усмихна, а аз му кимнах и побързах да се махна.

Нямах правото да се чувствам по начина, по който се чувствах, но не можех да контролирам сърцето си. Айвъри все още ме заплашваше, за да не скъсам с нея и започваше да ми писва. Днес щяхме да сложим край на тази връзка независимо от това дали тя беше съгласна или не.