Година и месец по-рано
-Айвъри, имахме сделка! - повиших тон. Бяхме се разбрали, че първо ще развалим годежа, а малко след това и ще се разделим окончателно. Говорихме с родителите си и годежът беше развален, но Айв туко що ми беше казала, че няма намерението да се разделя с мен.
-И какво от това? Сделката отпада. Оставаш с мен или ще кажа на всички, че си падаш по малката ми сестра. - опита се да ме заплаши.
-Добре, кажи на всички! - изсъсках срещу нея.
Руби беше пълнолетна. Не беше нелегално, а и не съм правил никакви опити да я спечеля или нещо такова, че да има от какво да се срамувам.
-Мислиш ли, че тя ще ти обърне внимание, когато разбере, че си ми разбил сърцето заради нея? Тя е наивна и й пука прекалено много за мен. Ще се обвинява и ще те намрази толкова много, че няма да иска дори да диша същия въздух като теб. Това ли искаш? - Айвъри също ми викаше.
Направо не можех да я позная. С това момиче ли съм бил в продължение на толкова години? Вече разбирах защо приятелите ми не я харесваха. Айвъри Сътън наистина беше зла и подла.
-Аз съм ти разбил сърцето? Ако съм го направил, защо тогава искаш да останем двойка? Толкова ли си обсебена от мен?
Айвъри започна да крачи наоколо, хващайки се за главата. Лунатичен смях излизаше от нея и вече ми минаваха всякакви мисли през главата. Това момиче беше лудо.
-Деймън, не ме интересува дали я обичаш или не, ясно? Оставаш с мен! - сочеше ме с пръст и ме гледаше сякаш е готова да ме изкорми. -Ще я забравиш рано или късно, а и без това тя ще се омъжи за Лео. Нямаш шанс с нея, а с мен поне ще получиш бижута "Сътън".
Тя сериозно ли си мислеше, че искам бизнеса на баща й? Не ми пукаше за тези неща. Не бях материалист като брат си. Айвъри беше материалистът. Тогава какво материално печелеше тя от връзката ни?
-Ти какво печелиш, Айвъри? - повдигнах вежди. Думите ми я изненадаха сякаш не очакваше, че ще се сетя, че има нещо гнило в цялата ситуация.
-Печеля теб. - опита се да звучи уверена в отговора си, но не й повярвах.
-Мен? Мъж, който е влюбен в друга? Да ти имам и победата! Какво печелиш? - снижих тона, тъй като все още бяхме навън, на една поляна в близост до океана. Мястото беше доста популярно измежду хората от нашия квартал, но в момента нямаше никого. Повечето предпочитаха до ходят до скалите, които бяха на около петстотин метра от нас. От там много скачаха в океана, въпреки че е опасно и преди години е имало смъртен случай.
ESTÁS LEYENDO
reasons to hate you
RomanceGOLDENDALE'S ELITE BOOK #1 РУБИ Мразя е силна дума, но ако трябваше да напиша причините, заради които мразя Деймън Нийл, времето нямаше да ми стигне да ги изброя всичките. На първо място в червени букви винаги ще стои факта, че той уби сестра ми. Д...