reasons to hate you

30 ♕ ruby

Отворих очи, но побързах да ги затворя отново. Адска болка пронизваше главата ми. Не мислех, че съм изпила толкова много снощи, но сега като си спомня – не беше и малко. Отворих отново очи. Зрението ми беше замъглено и се наложи да премигна няколко пъти, за да мога да видя къде се намирам.

Това не беше моята стая. Надигнах се в леглото, но това беше голяма грешка. Главата ми натежа и докоснах челото си. Чувствах се сякаш съм болна, но нямах температура. Добре, явно наистина съм попрекалили с алкохола.

Спомени от снощи ме заляха и затворих очи, сещайки се за това колко се изложих. Бях се предложила на Деймън Нийл, знаейки че той обича Мадокс. Бях скъсала с Лео, но това не беше лоша новина. Имах усещането, че животът ми щеше да бъде една идея по-нетоксичен след като той вече не е в него.

Станах от леглото и излязох от стая. Озовах се в коридора, но си нямах и на идея къде е банята. Огледах се, опознавайки обстановката. Коридорът беше доста широк и имаше няколко врати от всяка страна. В края на коридора се виждаше стълбището. Ако Деймън още спеше, можех да се измъкна от домът му без да е нужно да събирам смелост, за да му се извиня за снощи. Да, звучеше ми като добър план.

Насочих се към стълбите, но бях пресрещната от Деймън, който тъкмо се качваше на горния етаж. Край с плана ми.

-Будна си. - констатира, оглеждайки ме. Бях с неговите дрехи, които ми бяха малко големи.

-Да... - промълвих.

-Банята за гости е последната врата в дясно. Ако искаш, можеш да използваш и банята в моята стая – последната врата в ляво. И в двете има резервни четки за зъби в шкафа под мивката. - обясни ми спокойно.

Кимнах и тръгнах към банята за гости, защото, първо, беше по-близо, и второ, не исках да влизам в стаята му.

Когато влязох в банята, издишах дълбоко. От кога се държах толкова срамежливо около него? От както се изложи!

Измих си зъбите и си измих лицето. Погледнах се в огледалото и видях колко зле изглеждах. Косата ми беше разрошена, а кожата ми беше дехидратирана. Зърната ми се виждаха през бялата тениска, което значеше, че и Деймън ги е видял.

-Ах, Руби! - въздъхнах и се опитах да пооправя косата си като я "среша" с пръсти. Успях да я пригладя малко и с нея прикрих изпъкналите ми зърна. Огледах се за последно. По-добре нямаше как да изглеждам колкото и да се опитвах.