reasons to hate you

22 ♕ ruby

Когато пристигнахме в Голдъндейл и паркирах колата си пред къщата ни, Гавин ми каза едно сухо "Благодаря" и се качи в личния офис на баща ми, където се затвориха, за да разговарят. Аз останах с майка ми в хола, където тя ме заля със стотици въпроси.

-Как върви университета? Харесва ли ти апартамента, в който си? - попита сякаш въодушевено майка ми, отпивайки от чая си. Пред мен също имаше чаша с топъл билков чай.

-Ти знаеше ли, че сградата е собственост на Деймън? - отговорих й с въпрос. Окей, Лео не е знаел, но все пак Чарлз Нийл беше уговорил двата апартамента, така че би трябвало да е казал на нашите.

-Баща ти спомена нещо подобно. Не знаех, че Деймън също е започнал да се занимава с недвижими имоти, но браво на момчето. Гледах снимки на Блакдаун в интернет и изглежда чудесно. - каза майка ми.

Тя сериозно ли?

-Браво на момчето? - повдигнах вежда. -Използвал е парите на баща си, за да си надуе егото, след като го махнаха от Формула 1. - едва не изсъсках.

-Руби не смяташ ли, че си прекалено груба? - Ленор Сътън отново взе чашата в ръка, отпивайки бавно от чая, след което отново я постави на масата пред нас. - Чарлз плащаше малка сума на Деймън, с която да живее прилично в някой от крайните квартали. Мислиш ли, че Блакдаун може да бъде закупен с толкова малко средства? - думите й ме накараха да извъртя очи изнервено. Защо го защитаваше?

-Защо заемаш неговата страна?

-Защото той е брат на гаджето ти и когато един ден с Лео се ожените, ще стане част от семейството ни. И ти трябва да започнеш да се държиш по-мило с момчето. Кавгата ви продължи достатъчно дълго. Време е да му се извиниш.

-Аз да се извиня? - повиших тон. -Ама ти шегуваш ли се? Той уби дъщеря ти, мамка му!

-Руби Лилит Сътън, внимавай с тона! - предупреди ме майка ми. -Полицията доказа, че Деймън не е виновен. Време е да приемеш, че Айвъри вече не е сред нас и да спреш да обвиняваш горкото момче.

Какво им ставаше на всички? Защо ми казваха, че е крайно време да спра да го обвинявам? Знам какво видях! Знам, че той я уби!

-А аз си мислех, че с татко сте на моя страна. - очите ми се пълнеха със сълзи. - Мислех си, че не говорите за него и правите всичко възможно да не се засечем някъде, защото ми вярвате. Явно съм грешала. - станах от мястото си, тръгвайки към стълбището, за да се кача в стаята си.