reasons to hate you

16 ♛ damon

Минаха два дни от както Руби ме хвана на гроба на сестра си. През това време мислите ми бяха насочени към Русия дявол. Днес за малко да загубя състезанието си, защото се чудех как да й помогна.

Защо, по дяволите, исках да се грижа за нея? Трябваше да я мразя. Тя съсипа живота ми и не се разкайваше за постъпката си. Имах план за отмъщение, който бях задействал. Тогава защо всяка вечер четях с часове различни форуми относно хранителни разтройства и как можем да помогнем на близък, който страда от такова? Руби не ми беше никаква. Защо трябваше аз да й помагам? Защо ми пукаше толкова много?

Мислех си, че чувствата, които бях започнал да изпитвам към нея, се бяха изпарили, когато дойде и ме обвини пред всички. Когато не я виждах през последната година, се бях заблудил, че вече не съм влюбен, че тя не е човекът, който мислех, че е.

Но ето ме, паркирам колата си пред Блакдаун, след като съм спечелил поредното състезание, а мислите ми са насочени към красивата блондинка, която живее на деведесет и петия етаж, а не как ще инвестирам спечелената днес сума.

Паркирах колата си и дадох ключа на човека от персонала, който чакаше, за да я качи в паркинга ми. Очите ми забелязаха брат ми, който вървеше с блондинката, окупирала мислите ми, под ръка като двамата тъкмо влизаха през главния вход на сградата ми.

Тръгнах след тях, но тъй като вървяха бавно, във фоайето вече бях скъсил достатъчно дистанцията, че да мога да чуя какво си говорят.

-Руби, тази рокля ти ставаше преди месец. Нали щеше да спазваш диета? - каза брат ми, а кръвта ми кипна. Не осъзнаваше ли, че подхранва проблема, с който се бореше приятелката му?

-Започнах диета, но е трудно да я спазвам. - гласът на Руби звучеше странно, сякаш всеки момент щеше да се разплаче. Юмрукът ми започна да ме сърби с желание да разбия фасона на Лео. Не можеше се държи така с нея.

-Може би трябва да започнеш да бягаш на пътеката и да пропускаш вечерята. - предложи й брат ми, натискайки копчето, с което извика асаньора.

Не можех повече да ги слушам. Върнах се при бюрото на портиера, а младият мъж, който беше на смяна, изправи гърба си, нагласяйки униформата си.

-Добър вечер, господин Нийл! - поздрави ме той.

-Добър вечер! Ако видиш ето онова момиче - посочих му Руби, която тъкмо се качваше в асаньора с Лео - да излиза, искам да ми се обадиш, окей?