reasons to hate you

2 ♕ ruby

Година и половина по-рано

Беше петък и единственото, което исках беше да се прибера вкъщи. Днес отново говорихме за това какво искаме да учим като завършим. Все по-често учителите ни ни питаха за плановете ни за бъдещето, а аз нямах такива. Бях още на осемнадесет, а всички очакваха да знам какво искам да правя след като завърша. Учителите, мама, татко, дори Айвъри ме питаше какви университети съм си набелязала.

Истината е, че не исках да уча в университет или по-скоро не знаех какво искам да уча. Мама и татко имаха бизнес с бижута, но аз си нямам и понятие от занаята. Не се виждам да наследя семейния бизнес. Това беше мечтата на по-голямата ми сестра. Айвъри учеше бизнес и вече беше трети курс. Аз, от друга страна, не се виждам затворена в кутия, която да наричам свой офис, където да посрещам надути богаташи и да им лижа задниците, за да инвестират в мен.

Когато би звънеца, всички бързаха да приберат учебниците си и да си тръгнат. Затворих тетрадката си и прибрах нея и учебника по литература в раницата си.

-Приятен уикенд, ученици. - пожела ни учителят. -Не забравяйте да учите за теста в понеделник.

Мамка му! Тотално бях забравила за теста. Хубавото беше, че след няколко месеца повече нямаше да стъпя в тази гимназия и да правя глупави тестове по литература.

-Ру, - чух гласът на Лео и се обърнах към чина зад моя, където седеше той - искаш ли да учим за теста у нас довечера?

Искрата в зелените му очи и усмивката му ми подсказваха, че не иска само да учим. След като правихме секс за пръв път преди няколко месеца, постоянно търси причина, за да ме покани у тях или да се самопокани у нас, за да правим секс.

Исках да му кажа, че не искам да отида, но знаех, че ще се разсърди. Знам, че е нормално за двойките на нашата възраст да имат такива интимни отношения, но все още ми беше странно. Определено книгите и филмите лъжеха за това какво е чувството да бъдеш в толкова близък контакт с човека, когото харесваш. Нямаше я тази еуфория, за която всички говорят.

-Татко се прибира днес и ще имаме семейна вечеря. - не го излъгах, мама наистина ме помоли да си бъда вкъщи тази вечер. - Най-вероятно няма да успея да се измъкна.

-Няма нищо. - усмивката на лицето му остана, но в очите му се четеше разочарование. - Може би някой друг ден?