reasons to hate you

54 ♕ ruby

Крясъци! Много крясъци! Исках да не ги слушам, да изключа обикалящата ме среда и да се върна в клиниката, където всичко беше спокойно. Вече осъзнавам, че родителите ми са проблема. От както се прибрах бях на път да се натъпча с храна над дузина пъти. Дори преди малко изядох две парчета от пая, който домашната ни помощница беше направила, но не знам дали мога да го броя като преяждане, тъй като в съда нямаше кога да обядвам и бях доста гладна, когато се прибрахме следобед.

Родителите ми ми държат сметка за това, че съдя Парис за сексуално насилие. Слушам крясъците им от повече от два часа, но не казват нищо ново освен да ме обвиняват, че съсипвам репутацията им. Държаха се сякаш те бяха изнасилени, а не аз.

Реших да се кача в стаята си. Въпреки че баща ми викаше зад гърба ми, че не е приключил, нямах намерението да го слушам повече. Затворих вратата след себе си и най-накрая си отдъхнах. Господи, главата ми щеше да гръмне. Днес беше един ден, пълен с много случки, а все още беше светло навън.

Думите на Деймън, които ми каза преди да влезе в съдебната зала, за да даде показания, се въртяха в главата ми. Бях много объркана, а факта, че след по-малко от два часа и половина отново щях да го видя, не ми помагаше особено.

Днес беше слушането на албума на Relaxed of Bad, а аз хем нямах търпение да чуя новите им песни, хем ми беше неловко да видя момчетата отново след всичко, което се беше случило. Не бях и казала на нашите къде ще ходя, но и без това знаех, че няма да ме пуснат, и просто щях да се измъкна през задната врата, когато Кейдън дойде да ме забере.

Извадих скицника от шкафа и седнах на леглото, разгръщайки скиците на тоалети, които бях измислила последните няколко дни. Предната вечер не можех да заспя и успях да сглобя един от блейзърите, които бях нарисувала, съспивайки два от тези, които не носех особено. След като бях изключена от университета, можех да се занимавам повече с мода. Най-накрая имах времето да бъда истинската аз, а не да се преструвам на дъщерята, която майка ми и баща ми бяха загубили преди малко над година, след като бившият ми приятел я уби.

Станах от леглото и се разрових из гардероба си в търсене на панталоните, които бях нарисувала заедно с блейзъра. Набързо подготвих тоалета, с който планирах да бъда тази вечер, след което влязох, за да се изкъпя.

Чувствах се странно. Беше ми някак си по-леко. Вече не беше нужно да крия през какво съм преминала. Това, че бях изнасилена, не ме правеше слаба. Бях силна, защото всеки ден се събуждах и се мразех, защото си мислех, че по някакъв начин съм дала сигнал на Парис, че може да действа. Обвинявах се с години, а той си живееше живота и се развиваше.