reasons to hate you

52 ♛ damon

Димът от цигарата ми се сливаше с издишния от съдията въздух. Беше краят на ноември и времето беше доста студено, а палтото, което носех върху костюма си, не ми пазеше толкова топло колкото ми се искаше.

-Ще ми дадеш ли една цигара, че умирам от студ? - помоли Гавин, който до сега се подпираше ту на единия, ту на другия крак. Единствено той и съдията, чието име не помнех, не пушеха.

Извадих кутията с цигари от джоба си и я отворих, а русият ми приятел си взе една. Брат му пък побърза да му даде запалка, с която да запали цигарата. Обърнах се към ниския мъж на средна възраст и му предложих отворената кутия.

-Не, благодаря! - отвърна той. -Жена ми настоява да спра да пуша.

А, да, жена му! Нея я познавах или поне се предполагаше да я познавам, защото работеше за мен – беше новата ми счетоводителка. Извадих голям късмет, когато стана ясно, че именно нейният съпруг ще бъде съдията по делото срещу Лео. Дори и баща ми да се опиташе да го подкупи, не само че аз щях да му дам повече, но и ако ми откажеше, жена му щеше да остане безработна, а беше всеизвестен факт, че плащам доста добре на служителите си.

-Харесвам съвестни хора като теб. - казах и се усмихнах, след което прибрах кутията обратно в джоба си.

-Такива трябва да сме ние, хората на закона! - отвърна и се потупа по изпъкналия корем.

-Надявам се, че и днес ще следваш морала и съвестта си и ще бъдеш справедлив! - отговорих, а периферията си видях как Кейдън изгася изпушения си фас.

-Разбира се, аз винаги съм справедлив доколкото ми позволява закона! Надявам се, че ще успеем да приключим с делото с до две или три заседания, защото след като се запознах с материалите, нещата са си леко грознички! - сбръчка носа си.

-Говори ми! За жалост ми се насложи да гледам от първия ред. - промълвих, а Гавин ме сръчка с лакът, сочейки ми с очи входа на съда, където се бяха спрели семейство Сътън с прокурора, който щеше да поеме делото. Беше млада висока жена с черна като катран коса и сини очи.

Погледът на Русия дявол срещна моя. Беше толкова красива. Не знам какво ми стана, но имах чувството, че ще получа сърдечен пристъп, съдейки по бързото туптене на сърцето в гърдите ми. Зелените й очи ме гледаха с емоция, която не очаквах да видя – гледаше ме сякаш пред себе си вижда някого, когото не познава. Заболя ме, няма да лъжа, но по-лош би бил варианта да ме гледа с очи, изпълнени с омраза.