reasons to hate you

3 ♛ damon

Не бях пушил марихуана от няколко месеца. С момчетата бяхме минали на по-силни наркотици. Единствено Гавин ни беше отрязал и каза, че спира да взима, защото най-накрая баща им му даде директорски пост във фирмата им. Поне един от нас беше щастлив или поне така изглеждаше.

Мадокс налиташе от курва на курва, след като разбра, че момичето, което с Гавин харесваха като тинейджъри, се е сгодила за някакъв политик. Кейдън беше започнал отново да пуши след непрестанните кавги с баща му, че фитнес залите не са истински бизнес и е крайно време да научи основните принципи на банковото право, за да може старият Окада да му отстъпи бизнеса.

Аз също я бях закъсал. Баща ми вече не искаше да ми дава издръжка, защото участвам в незаконни автомобилни състезания. Мислех, че ще се зарадва, когато му кажа, че съм инвестирал спечеленото от състезанията и част от издръжката в недвижими имоти и бях купил половината Бранфорд, за да отдавам под наем. Е, не бях прав, защото отново беше ядосан. Дори и когато му казах, че съм записал да уча бизнес в университет в Бранфорд, той не се зарадва.

Не трябвало да съм тук днес. Лео и глупавата му приятелка имали повод да празнуват тази вечер и аз съм нямал място тук. От както Айвъри почина миналата година, родителите ми са ми поставили правило, че не мога да бъда в една стая с Русия дявол.

Защо, по дяволите, аз трябваше да се съобразявам с нея? Това е моят дом. Защо трябва да се чувствам нежелан в бащината къща? Защо всички трябваше да заемат страната на Руби, когато ме обвини в убийство?

Заради нея загубих всичко. Уволниха ме от отбора, за който се състезавах във Формула 1, родителите ми не ме искаха в Голдъндейл, брат ми беше спрял да ми говори напълно. Всички й повярваха, въпреки че имах алиби; въпреки че полицията доказа, че съм невинен. Хората вярваха на нея. Бесен съм.

Дръпнах си отново от цигарата, издишвайки пушека. Дори дрогата и алкохола вече не можеха да затъпят болката. Мястото, където трябваше да се намира сърцето ми, беше празно и прогнило. Нищо нямаше смисъл. Дори успехите ми в сферата на бизнеса не ми доставяха удоволствие, въпреки че ги бях постигнал сам.

Момчетата бяха влезли в къщата, за да вземат алкохол. Не е ли иронично, че те бяха повече добре дошли от мен?

Седях на земята под навеса в задния ни двор като се бях облегнал на стената на къщата. Може би се очаква от мен да кажа, че звездите са красиви или някое друго клише, но единственото, върху което можех да се фокусирам, бяха притъпените гласове на хората вътре.