reasons to hate you

55 ♕ ruby

-Искаш ли нещо за пиене? - попита Гавин още щом седнах на дивана до него и Грейсън. Миранда беше на фотьойла до мен и продължаваше да оглежда тоалета ми. -Няма алкохол, но Мадокс ме накара да накупя от почти всички видове сокове и безалкохолни.

-Като казваш, че има от почти всички видове, много ме затрудняваш да избера. - отвърнах, очите ми се бяха застопорили във вратата, която не се беше отворила в последните десетина минути.

-Иначе ти как си, Руби? Добре ли си? - думите на Гавин ме накараха да насоча вниманието си към него. Не знам дали е казвал нещо преди това, но беше страшно неучтиво от моя страна да го игнорирам. Изглеждаше сякаш върви между черупки от яйца като си говори с мен от страх, че ще каже нещо грешно.

-Добре съм. - отговорих, кимайки с глава, за да покажа, че съм уверена в отговора си. -Джи, не е нужно да ти е неудобно да си говориш с мен. Наистина съм добре.

-Аз... - замисли се, гледайки ме сякаш съм направена от стъкло и е на път да ме изпусне на земята, където ще се счупя на парчета. -Просто наистина се притесних за теб. Премина през много и искрено съжалявам, че съм бил част от някои от нещата, които ти се случиха.

-За нищо не си виновен, Гавин. Нито си убил сестра ми, нито си бил ти този, който ме е насилил, възползвайки се от позицията си на власт. Това, че си участвал в номерата, които Деймън ми скрои, не те прави лош. Не ти се сърдя. Дори на Деймън не се сърдя толкова, въпреки че идеята е била негова.

-Въпреки това, не беше правилно. Човешката психика е крехка и не бива да си играем с нея. Когато някой изпадне в дупка, - сините му очи гледаха право в по-големия му брат, който си говореше нещо с Кейдън - е много трудно да излезе от там.

-Мадокс е много силен. - промълвих. -Гавин, ти също си много силен. Искам да знаеш, че аз не ти се сърдя. Дейзи също не ти се сърди. Не се сърди на никого от вас.

-Чувала ли си се с нея наскоро? - очите му бяха пълни с надежда. Беше жестоко от страна на родителите й да не позволят на братята Финли да посетят дъщеря им след случилото се.

-Вчера говорих по телефона с майка й. Най-вероятно ще отида да я видя февруари, когато ще ходят и родителите й.

-Има ли някакво подобрение? - гласът му звучеше така сякаш всеки момент ще се разплаче. Знаех, че отговорът ми няма да бъде това, което иска да чуе. Той също го знаеше.