reasons to hate you

50 ♛ damon

Месец по-късно

Присъединих се към отбора отново преди има-няма три седмици. Първоначално бях скептичен, защото имах лоши спомени. Треньорът ми беше избрал парите пред мен, но страстта си беше страст. Още докато си тръгвах от офиса на Бейзъл, мириса на гориво и гуми ме върна назад във времето и стопли сърцето ми.

-Нийл, с всяка нова обиколка надминаваш себе си! - провикна се Майк докато свалях каската си. -Мислех си, че ще си загубил форма, но пак направи нов рекорд. Завоите ти са почти изпипани до съвършенство.

Усмихнах се широко и се спрях до него, гледайки статистиката на таблета в ръката му. Каската беше под мишницата ми, а със свободната си ръка прокарах пръсти през изпотената си коса.

-Волана ми идва леко отхлабен и ми се налага да намаля преди острите завои. Ако го затегнем малко, мисля, че мога да сваля още времето си. - обясних. Все още доотработвахме колата, с която се състезавах, по моите характеристики. Имаше какво да се желае, но напредвахме.

-Ще кажа да го оправят за утре. С темпото ни купата ще ти е в кърпа вързана следващия сезон. - Майк се беше усмихнал до уши и записваше забележката ми под статистиката за днес. -В края на седмицата ще обявим двамата пилота от отбора, които ще се състезават за нас догодина, но не мисля, че е нужно да чакам до тогава, за да ти съобщя, че ти ще си един от тях.

-Благодаря за доверието, Майк! - казах с усмивка на лице.

-Аз трябва да ти благодаря, защото се съгласи да се върнеш! Сега можеш тръгваш. Достатъчно те изтормозих за днес!

Не чаках втора покана, а побързах да пожелая на Майк приятен остатък от деня, след което отидох да се преоблека. Свалих червения гащеризон и си взех душ набързо в съблекалните. Облякох дрехите си от сутринта, черен панталон, черна риза и тъмно червен пуловер.

По пътя към колата си, погледнах телефона си, за да видя, че са доставили цветята на Руби. От както родителите й я изпратиха в клиника за менталното й здраве, изпращах по един букет с червени рози всеки ден. Искаше ми се лично да й ги нося, но не бях сигурен, че ще иска да ме вижда. Все пак картичките към букетите ги пишех сам и ако някой от момчетата ги беше прочел, щеше да ме подиграва колко съм се размекнал.

Бях лудо влюбен в нея. Никога до сега не бях изпитвал толкова силни емоции към някого и факта, че я разочаровах по този начин, ме караше да се побърквам. Вината гореше в гърдите ми и ако можех, бих върнал времето назад, но това беше невъзможно. Единственото, което можех да направя, беше да дам всичко от себе си, за да й се реванширам. Щях да направя така, че Русият дявол щеше да получи възмездието, което заслужаваше.