reasons to hate you

44 ♕ ruby

Главата ме болеше толкова много сякаш съм я удряла в стената с часове. Като се замисля, всичко ме болеше. Цялата енергия беше напуснала тялото ми и по някаква причина ръцете ми бяха изтръпнали.

Опитах се да си отворя очите, но острата светлина ме накара да ги затворя отново. Исках да дръпна ръцете си надолу, защото бяха схванати, но стегнатото въже не ми позволяваше да ги мърдам много, защото се забиваше в кожата ми.

Отново отворих очи, но зрението ми беше замъглено. Мигнах няколко пъти и изстенах от болка. Огледах се наоколо. Лежах на огромно легло в непозната за мен стая. Имаше две врати като едната предполагам водеше до баня или килер. Подът беше застлан със скъп килим, а от двата края на леглото имаше красиви дървени нощни шкафчета. На стената от дясно имаше огромен гардероб, а на тази от ляво - голям прозорец, от който можех да видя океана.

Свъсих вежди. Бях някъде до брега ли? Как, по дяволите, се озовах тук? Последното, което си спомням, беше че говорех с Лео, а той допря нещо до устата и носа ми и после... после всичко стана черно.

Въпреки болката, която ми доставяше докосването на грубото въже до кожата ми, успях да се надигна до толкова, че да застана в седнало положение. Мястото на леглото, където бяха завързани ръцете ми, беше на нивото на лицето ми. Огледах се за нещо остро, което мога да стигна с крак, но нямах късмет.

Забих зъби във въжето в опити да го разхлабя, за да мога да се отвържа. О, зъболекарят ми определено щеше да ме намрази, ако въобще оцелеех, за да отида на преглед при него. Лео беше направил сложен възел, но не го беше стегнал достатъчно, така че успях да го разхлабя и да се освободя.

Побягнах към вратата срещу мен и се опитах да я отворя, но беше заключена. Разбира се, нямаше да ме остави в отключена стая. Пробвах с другата врата, която се оказа, че води към баня с тоалетна.

Инстинктивно започнах да ровя из шкафовете, за да намеря нещо остро или каквото и да е, с което да мога да се отбранявам от Лео. Той беше убил сестра ми. Щом ме е довел тук, значи не планираше да ме пусне жива.

Мамка му! Нямаше нищо, което да става за самозащита. Паста за зъби. Четки за зъби. Памучни тампони. Сапун. Шампоан. Тоалетна хартия. Можех ли да му извадя окото с четка за зъби?

Излязох от банята без нищо като се спрях пред прозореца. Не бяхме на плажа. Бяхме заобиколени от океана, а не бяхме просто до него. Да не би да сме на острова на Нийл? Как се казваше? Авонрой? Да, Авонрой! Айвъри и Деймън бяха идвали тук няколко пъти, но Лео никога не ме е канил и си нямах и на идея как ще се върна в Бранфорд, ако изобщо успея да избягам.