reasons to hate you

38 ♕ ruby

Отворих очи и мигновено усетих увитата около кръста си ръка. Деймън спеше от едната ми страна. Обърнах се към него, виждайки как косата му беше скрила по-голямата част от лицето. Усмивка веднага си проправи път на лицето ми. Исках да се събуждам всяка сутрин и да го виждам така.

Сгуших се в него, докосвайки нос до гърдите му. Бивайки в обятията му се чувствах в безопасност. Толкова много съжалявах за всичко, което му бях причинила. Бях съсипала кариерата му, бях го отдалечила от всички, бях го обвинила без да го изслушам. Все още не знаех какво е истинското му алиби, но вътре в мен един глас ми казваше, че той е невинен.

Исках да му се реванширам. Щях да намеря истинския убиец на сестра ми и да изчистя името му. Трябваше да говоря с отбора му във Формула 1. Ако им обясня, може и да го върнат, нали? Всъщност не съм много сигурна, но не пречи да опитам. А сега това, което можех да направя, беше да му приготвя закуска.

Бавно се измъкнах от прегъдкатс му, опитвайки се да не мърдам много рязко, за да не го събудя. Облякох къщна тениска и къси панталони, след което тихо излязох от стаята и се запътих към кухнята. Отваряйки хладилника, установих, че имахме продукти единствено за омлети, но и това щеше да свърши работа.

Измих зелена чушка и гъби, които нарязах на ситно, след което подготвих и шунката и настъргах кашкавал. Докато разбърквах яйцата сякаш ми се счу, че някой звъни на вратата. Ново позвъняване. Не, не ми се е счуло. Но кой изобщо беше? Нашите бяха в чужбина. Дали е Сара?

Оставих всичко в кухнята и се запътих към вратата като преди да отворя очаквах от другия край на прага да бъде приятелката ми, но бях неприятно изненадана, когато видях Лео да стои срещу мен.

-Хей, Руби! - позрави ме сякаш това, което се беше случило на партито, е било някакъв сън и всичко между нас е наред.

-Какво искаш? - изсъсках. Исках да му затръшна вратата пред носа, но вратата беше нова и не исках да я повреждам заради това говедо.

-Трябва да поговорим. - каза, а аз повдигнах вежда. И какво щеше да ми каже? Каква лъжа щеше да измисли, за да се добере до парите на баща ми?

-Не, не трябва! - бях готова да затворя вратата.

-Моля те, дай ми минутка! - изстреля, гледайки ме с жални очи.

-Не искам, Лео. - казах твърдо. Защо си мислеше, че като се появи пред вратата ми и ми пусне жални очи, ще му дам шанс да ме замотае с лъжи?