reasons to hate you

32 ♕ ruby

Година и месец по-рано

Когато получих обаждането от госпожа Спиърс, че Дейзи е в болницата, сърцето ми сякаш се строполи на земята. Преди няколко часа убеждавах най-добрата си приятелка да излезе с Мадокс Финли и да му обясни как се чувства, защото връзката й с Гавин Финли приключи, точно защото тя беше влюбена в по-големия му брат.

Казах й, че трябва да рискува и да му признае, защото си личеше, че и той изпитва същото. Когато ме попита къде да отидат, й предложих скалите до океана, които се намираха близо до нашия квартал. Сара ни предупреди, че там е опасно, тъй като е хлъзгаво, но аз уверих Дейзи, че няма от какво да се притеснява. Сега тя беше в интензивното отделение. Бореше се за живота си.

Мадокс го нямаше. Бащата на Дейзи го изгони. Чух ги от другия край на коридора и около двадесет минути ме беше страх да се върна отново пред вратите на отделението. Как щеше да реагира господин Спиърс, когато разбереше, че аз съм предложила да отидат на скалите? И мен ли щеше да изгони?

На едната двойка столове седяха родителите на Дейзи, прегърнати и в очакване на новини. Ние със Сара бяхме на другата двойка столове като не смеех да погледна приятелката си. Тя каза, че е опасно да ходят на скалите. Ако само Дейзи я беше послушала.

Тишината беше сгъстила въздуха, а времето течеше много бавно. Буца беше заседнала в гърлото ми. Не знаех дали да заплача, дали изобщо имах останали сълзи. Бях съсредоточила вниманието си в една точка, когато от интензивното излезе един от лекарите.

Всички бързо се изправихме и застанахме пред него, за да чуем какво е състоянието на Дейзи. Надявах се силно тя да е жива. Господи, нека е жива!

-Жива е. - съобщи лекарят като всички си отдъхнахме. - Вече няма опасност за живота й, но е паднала от много високо и гръбначният й стълб е засегнат.

Това не звучеше добре. Гръбначният й стълб е засегнат. Беше жива, но не беше и без сериозни наранявания.

-Какво ще рече това? - попита бащата на Дейзи.

-Цялото тяло на пациентката е парализирано. - майка й ахна, а аз усетих солени сълзи да се стичат по бузите ми. -Има шансове за възстановяване, но за пълно възстановяване шансовете са ниски.

-Как така ниски? - притеснение се четеше в гласа на бащата на Дейзи. -До колко може да се възстанови?