11 ♕ ruby

138 12 0
                                    

Двете с Миранда чакахме на опашка в пекарна до университета, за да си вземем нещо за обяд. Не бях закусвала и умирах от глад, но тъй като бях на диета, трябваше да се задоволя само с чисто кафе.

Докато Миранда си поръчваше, мислите ми бяха насочени към вчера и това, че Деймън се беше появил. След като свърши лекцията нямах смелостта да го питам, защото ме беше срам колко се бях изложила снощи, а и приятелката ми бързаше да дойдем да хапнем, защото "през цялата лекция си мислех за мъфини с орехи и мед".

-И значи тези момчета ги познаваш от... - рече Миранда, плащайки за мъфина и горещия шоколад.

-От един град сме и живеехме в един квартал. - обясних докато се настаняваме на една от свободните маси. - Всъщност все още сме съседи, но те се преместиха, когато завършиха гимназия.

-Ясно. - кимна красивата брюнетка като отхапа от мъфина си, който изглеждаше сякаш беше пресен. Миризмата на различни печива караше корема ми да къркори. - Значи това момче, което беше между нас е брат на гаджето ти?

-Да. Деймън е по-големият брат на Лео. - потвърдих и отпих от кафето си. Ах, как ми се искаше и аз да си взема от горещия шоколад, който пиеше Миранда.

-Виж, не познавам Лео, но винаги съм била фенка на по-големите братя. Деймън е много симпатичен, но ако трябва да сме честни, асистентът днес беше просто уау. - усмихна се, а кафявите й очи блеснаха.

-Не искам да ти развалям теорията, че по-големите братя са по-добри, но Гавин всъщност е по-малкият. - обясних, докато приятелката ми приключваше с мъфина си.

-Ау, значи трябва да намерим кой е по-големият му брат. - обяви момичето срещу мен, допивайки горещия си шоколад.

-Всъщност ти вече го видя. - казах като също допих напитката си. Може би трябваше да си взема нещо за ядене. Това кафе на гладно щеше да ми довлече стомашни болки. - Мадокс е по-голям с единадесет месеца.

-Сериозно ли? - момичето срещу мен ме гледаше с отворена уста. - Този със стегнатото дупе или този с татусите е Мадокс?

-С татусите. Интересно ми е кога си успяла да огледаш задника на Кейдън. - и двете се засмяхме.

-Имам око за тези неща. - вдигна брадичка приятелката ми, която предизвика още една доза смях от нас. - Аз обаче трябва да тръгвам, защото смяната ми в цветарския магазин ще започне след половин час. - съобщи и стана от стола си.

reasons to hate you Tempat cerita menjadi hidup. Temukan sekarang